Тинейджърите от стопанството настояват за публично извинение от г-н Георги Чернев

Само преди 14 дена в най-голамата интернет медия в района ЗаПерник като водеща новина се появи ужасяващата статия Тинейджъри вилнеят в Стопанския двор на с.Кладница – пушат, пият, друсат се и забременяват, апелираха от селсъвета на селото. С нея беше изнесена информация, уличаваща неназовани младежи в най-големите грехове. Статията беше поредна след канонада от други публикации на тема Кладница, почти до една обвиняващи местните жители и кмета в най-различни нарушения. За кладничани чашата преля, когато и в следваща публикация бе оклеветен и 11 годишния Георги, който директно бе нарочен за вандал - бъдещ престапник.

Няма да изброяваме следващите събития, те могат да бъдат проследени в сайта на Кладница, но като цяло възмущението на жителите на селото е огромно.

Едни от най-потърпевшите от обвиненията са младежите, които се събират в изоставената селскостопанска постройка на бившото Стопанство. Затова по инициатива на редакторите на сайта, проведохме среща и с тях, за да разберем верни ли са обвиненията към тях и как се чувстват при така създалата се ситуация.

Стопанството
Сградата се намира сравнително в началото на селото между махалите Японци и Яровец. От повече от 20 години тя е изоставена и се руше от самосебеси, Малки изключения са, че през годините бяха предприемани опити за нейното укрепване. Собственик на сградата е кооперацията със седалище в село Драгичево. Явно е че стопанска дейност тук не се извършва.

Бях посрещнат в неугледен на външен вид бивш склад, около 50 кв.м. помещение, но отвътре с уютен, чист и подреден вид. Когато са дошли за пръв път само вътрешната врата се е отваряла. Тя сега е уплътнена от тях с пияна, за да не става течение. Входната вратата се заключва, младежите са си сложили катинар, защото освен че е разбивано няколко пъти, са намирали катинара пълен с кибритени клечки. Явно някой не ги обича, нямат представа кой може да е. По същата причина са достроявали прозореца. Преди на негово място е имало стъклена дограма, която пак те са си монтирали и укрепили с пиана, но някой им е счупил стъклата с камъни. Затова сега са иззидали с тухли и бетон един по-здрав и по-висок зид, за сметка на това прозореца е по-малък, отворен е непрекъснато и се проветрява. От външната му страна са изработили и поставили защитен дървен капак, за да предпазва отново от набези с камъни. Помещението е здраво и укрепено. Единствено една от гредите, е малко поизгнила и е тръгнала да се чупи, но момчетата са я подпряли със здрава и масивна подпора.
Интериорът им е напълно достатъчен за добро прекарване - дълга стъклена маса, направена от прозоречна дограма от балконска врата, подпряна на няколко тухли; две дълги пейки, за които ползват дългите греди, намиращи се в помещението; за да не им изстиват гърбовете са си донесли и опънали на стената дебел китеникм; постените са налепили плакати и календари, за да е по-цветна картината.
Младежите харчат собствени пари, за да си го направят. Получава се стилно и уютно. Един от компанията, Даниел, каза "Липсва ни само осветление. Свещи си палиме."

Единствената промяна специално за моето посещение е била, че са поставили килима още мокър и са поизмели прахта. Бях посрещнат и почерпен с грозде и ябълки.

Тинейджърите
Млади и интелигентни момчета и момичета си прекарват свободното време тук. Компанията им си е намерила убежище в бившето Стопанство, където да си се занимават на сухо и топло. Възрастта им е от 14 до 18 години, като преобладават 16-17 годишните. Учат в Перник и са от 8-ми до 11-ти клас. Сред тях има и кореняци кладничани и виладжии. Всички са от махала "Японците".
Строителните работи по техния обект се водят от ученици от строителния техникум. В него учат Даниел, Мартин и Денис. Теодора и сестра и Весела са отличнички от Икономическата гимназия. Диман е в Техникума гагарин със специалност "Компютърна техника и технологии", а Валентин е с английски език в езиковата гимнация. Някои от компанията остъстват в часа на срещата ни, но те също са ученолюбиви.

Искат да станат архитекти, финансисти и програмисти. За Даниел това е въпрос на продължаване на настоящото му строително образование, а Диман заяви, че компютрите го влекат и иска и висшуто му образование да е такова. При него влияние оказва и брат му, който е един от най-добрите компютърни специалисти в Кладница.
Теодора: Аз първо исках дза стана адвокат, тъйкато ние учим и право, счетоводство, финанси, банково дело.

Какво се случва в Стопанството? Как се ползва, какво правят тинейджърите там?
Реално се оказва, че се занимават с неща, които им запълват времето много по-пълноценно и полезно, отколкото да седят пред компютрите по цял ден.
- Родителите ви знаят ли че пребивавате тук?
- Да, да. Познават ни компанията, нито един родител не се съмнява, че правим нещо нередно или че се събираме със съмнителни типове.
Теодора: Даже нашите предпочитат да бъдем тук, отколкото да ходиме по улиците, където има всякакви.

- В едно такова село има много място да се забавляваш на открито, да ходиш по гората, да тичаш, но когато стане студено трябва да си някъде на закрито?
Теодора: Ние лятото рядко идвахме тук. Ходехме по откритите места на въздух, правехме си пикници.

Теодора: В началото тук идваха доста младежи от селото. Но след това си останахме само тези, които сме тук наблизо, нашата си компания.

Реално излиза, че компанията от стопанството укрепва, изгражда, докато много други изнасят, гралят, чупят.

-Тази сграда всеки сия е ползвал както си иска. Не само се пасяха овце, крави и прочие, но и разни хора си изнасят каквото си искат от тука. Не само тухли, но и тук имаше железа, които сега ги няма. Има хора които изнасят и дърва. Виждали сме непознати хора - идва с количка измъква железата носи на някъде. Дървен материал е изнасян също с колички - големи греди, трупи.
- Аз се молих първия път като сложихме бетона да не го бутне някой за един-два дена поне. Зидарията.
Диман: Ние го укрепваме, други ни го рушат, ние пак го укрепваме.

На масичката бяха поставени книги и учебници, които младежите четат, подготвяйки се и от тук за училище - Вазов, Ботев, учебник по биология и пр. Грижат се и за две кученца, които са изоставени в мазето на сградата.

Клеветите
- Кога за пръв път чухте за обвинетията към вас, че сте били наркомани, че правите оргии, че тук пиете алкохол?
- Откакто почнахме въобще да се събираме тук, почнаха някакви слухове. Ама това не беше толкова сериозно. Всеки си говори на друг и си придава по нещо от него. И така накрая става от мухата слон.
Теодора: Върха беше това което се появи по интернет. Аз и една приятелка бяхме вкъщи и решихме да погледаме в сайта на Кладница, и след това ученички от гимназията ми казаха, че го има и в сайта ЗаПерник.

- Искаме извинение от господин Чернев за това, което е публикувал в интернет. Писмено и публично.
Диман: Не може да говори така за нас, само на слухове не може да се разчита.
Станко: Знаете ли израза "Иди доказвай после, че нямаш сестра"? Дето за някакъв човек се носело слух, че сестра му е курва. Той обаче нямал сестра. Но и да тръгне да доказва че няма сестра, клеймото вече е лепнато върху него. И сега вие трябва да доказвате нещо, което аз го виждам със собствените си очи.
- Не само е безочливо, но и безотговорно сериозен човек, на възраст със сериозни позиции и длъжности в организации да изсипва обвинения без да е сигурен в тях.
- Според мен г-н Чернев иска да добие така някаква репутация, известност в това село, за да постига някакви политически цели. Тоя явно си е мислел това, което го прави да води до това хората да го харесват.

Дядото на Даниел е член на селсъвета, но още не са се събирали да обсъждат. Дядото също е гневен на клеветите.

- Някой от родителите ви вързал ли се е на тези публикации?
- Не. Защото ни познават и ни имат доверие. Даже се смеят на това дето се пише.

Диман: Той е писал че се събират 13-14 годишни деца, а ни е в действителност сме 15-16 годишни. Той в действителност не знае кои се събираме тука, ама е задължително да напише нещо лошо за нас. Не може да ни клевети така!
- Смятате ли да си търсите правата по съдебен ред ако не ви се извини публично? Вие търпите засега само морални щети от това оклеветяване.
- Чернев прави лошо на цялото село. Тука няма да идват туристи, щото ще мислят, че тук всички са наркомани, дрогират се...
- Не само туристи, искаш да си купиш имот, да живееш тука, обаче разбираш, че там има някакви хулигани, наркомани, побойници, бабаити, неандерталци...

- Публично, пак публикувано в интернет, в същоте сайтове.
- Защото, ако не се извини, ще се направи съответен допинг или медицински тест, ще се види, че не е прав и от тук нататък ще го съдим.

Никога никой не се е явил там докато са били в стопанството да се представи като официално лице да ги види какво правят там. Стопанството е оставено безстопанствено и който му е собственик, трябва да се грижи за него.

Теодора: Веднъж се засякохме с кмета на улицата и той ни попита, защото разбрал че се събираме в стопанството, каза ни, че се мисли за младежки клуб, но ни направи забележка да внимаваме там да не ни падне нещо на главите.

- Какво ще стане ако си вземат сградата, достроят си я, вие няма да сте вече тук в дългосрочен план?
Диман: То няма нищо лошо. Проблемът е друг. Половината село не може да приеме факта, че младите няма къде да се събораме.

Благодаря ви за гостито, момчета и момичета!