Красимира и нейният зет Борис: Ще съдим Нова телевизия!

Красимира: „Не искам да плаша внука! Людмил е мъничък!“
Жена, зазидана в мазе, в кооперация на 200 метра от НДК. Роднините я държат изолирана, бeз прозорец, заключват я , подават й вода през дупка в стената… Репортаж по Нова телевизия преди седмица накара България да настръхне.
Роднините изверги и самата Красимира присъстваха като неодушевени предмети. Те просто бяха необходимите персонажи, за да се разиграе зловещата пиеска по Нова. Изказаха се психиатри, разчувствани пияни работници от кооперацията, съседки и кой ли не още…
Затова “ШОУ” реши да види на място за какво става дума и да даде думата именно на невидимите за телевизията лица, защото те според нас са главните герои и имат право да кажат своята истина.
Картината, която видяхме, бе следната – да, 57-годишната Красимира, която страда от болестта “хореа на Хънтингтън” наистина спи в миниатюрно мазе, в което има тоалетна чиния и мивка.
Заявява, че това е по нейно желание – не иска да плаши малкото си внуче горе в апартамента, защото страда от безсъние и се разхожда по цяла нощ, а и осъзнава, че от болестта извършва странни движения, които не може да овладее… Спи на дюшек, поставен направо на цимента. Помещението е скоро ремонтирано и чистичко. Прозорчето е зазидано. Дневна светлина не достига дотук. Обитателката Красимира твърди, че това е станало по нейно желание, защото се страхува от минаващите по улицата и от съседите, които я гонят.
Зетят Борис е тих, възпитан млад мъж, психолог по образование, който е съкратен от работа и непрекъснато си е вкъщи. Той основно се грижи за тъща си. На два пъти отсъствал през септември, защото ходил да записва сина си на детска ясла и точно тогава съседите викнали полиция с обвинението, че държи заключена Красимира в мазето. А Красимира сама моли да бъде заключвана пак от страх – така се чувства по-сигурна. Иначе през деня за ужас на съседите, които са толкова загрижени за нейните човешки права, се разхожда в квартала, качва се сама в апартамента, там се къпе…
Не е лесно да се разговаря с Красимира, защото речта й е насечена и неясна, а и се притеснява от чужди хора… Човек трябва да е търпелив и добронамерен, за да може да чуе свързани слова. Иначе е абсолютно вменяема и осъзнава напълно действията си, твърдят психиатрите.
Ето какво разказаха Красимира и Борис:
- Красимира, ти нали разбираш, че всеки човек, който те види тук, зазидана в това мазе, ще се ужаси и ще си помисли, че твоите дъщеря и зет са жестоки хора?
- Не, не е вярно! Тук ми харесва! Горе не искам – все пак имам внук, малък. Не мога да спя, страхувам се да не им преча през нощта, защото понякога се разхождам по цяла нощ! Заради болестта не искам. Тя не е психична, както казаха. Но да не плаша внучето, то е на 3 години и половина… И дъщерята Яна да е по-спокойна…
Борис: Те с малкия са приятели, говорят си, на него са му забавни тези нейни движения, особеният говор…
Красимира: Людмил е внукът! Людмил е мъничък…
Борис: Но жена ми, жена ми е много притеснена… Тя вижда в майка си себе си след 20 години и й е много тежко. Така казаха – 50 процента наследственост има при тази болест – “хореа на Хънтингтън”! Уплашиха я в Александровска болница! Страхува се да не е засегнато и детето ни…
Когато се откри заболяването на майка й, съпругата ми Яна се стресира и получи невроза, това продължи почти половин година… Притесни се, че и при нея ще се прояви същата болест, като остарее… Затова аз сега се грижа за Краси. И Яна помага, но гледам да не й се нанася психическа травма, защото тя пък се грижи за детето…
- Ясно ли е дали съпругата ви има това заболяване?
Красимира /почти крещи гневно/: Как ще го има, тя е млада?!
Борис: Сега Яна пак се притесни покрай идването на телевизията. Не може да спи, непрекъснато трепери…
- Красимира, кой ти помага най-много?
- Зет ми… Боби! Боби!
Борис: Аз предимно се занимавам с нея, психолог съм, но ме съкратиха и съм без работа, имам тази възможност…
- Краси има ли съпруг?
Борис: Живели са една-две години, но са се разделили… Това не е бащата на Яна. Тя не е била женена, когато е родила съпругата ми. Самотна майка…
Красимира: Не се прибираше нощем! Майка ми и баща ми отгледаха Яна, лека им пръст! Яка помощ, аз бях самотна майка!
- Краси, ще ми кажеш ли защо е зазидан прозорецът на мазето?
Красимира: Аз помолих! Така ми е по-добре! Без прозорец е по-добре! По-сигурно е – да не влезе някой да ме уплаши… От Веска се страхувам, тя не ме пуска в магазина отсреща, гони ме! Вика ми: ”Махай се, ще извикам полиция!”
Веска защо ме гони – не знам, бе, уж комшийка! Гони ме като империалист! /Смях/
Борис: Те съседите се държат доста лошо с нея, въпреки че пред телевизията се показаха загрижени…
- Защо не искаш да отидеш в старчески дом?
Красимира: Работила съм в старчески дом за активни борци и не искам да стъпвам там! Не ис-кам!
- Изпитваш ли някаква вина от болестта си?
Красимира: О-у-у, никой не е застрахован! Но по-добре е човек да работи.
Борис: Доброволно отидохме при психиатър, казаха, че няма нужда от принудителни мерки. Социални грижи дойдоха и попълнихме документ за дневен център. Тя е съгласна. То ние можехме да я настаним в старчески дом без нейно желание, но не искаме да става по този начин!
- Краси, къде живееше преди това?
- В с. Кладница, там имам вила на два етажа, неизмазана, но няма ток, защото имам 8 хиляди лева сметка за плащане. Допреди година и половина бях там, работех, бях лекар в Перник, в профилакториума за рехабилитация. Аз съм лекар физиотерапевт с висше образование.
- Сега каква пенсия получаваш?
- 300 лв. – инвалид – първа степен с придружител.
Борис: Преди година и половина състоянието й се влоши и беше пенсионирана по болест.
- Дотогава беше по-добре?
- Нямаме претенции към работодателя. Проявяваше се търпимост от страна на ръководството на болницата… Но преди година и половина тя вече не можеше да изпълнява служебните задължения. Живееше си сама на Кладница. Ние ходехме при нея, тя при нас… Но не сме знаели, че през цялото това време тя не си е плащала сметките за ток. Вече беше пенсионирана и разбираме, че са й спрели тока. Решихме да дойде да живее при нас. Освен това там къщата е във вилната зона, в стръмното е, беше падала няколко пъти… Решихме да я приберем тук… Направихме ремонт тук в мазето и я взехме при нас.
Съседите нададоха страшен вой, че живее в мазето, а ние сме й взели апартамента…
Красимира /крещи възмутено/: Не е вярно! Не е вярно!
Борис: Ние сме обявили апартамента за продажба още когото я пенсионираха по болест. Тогава не беше започнал спадът на цените, а тук е център и цените по принцип са високи. Идеята беше да купим една боксониера или гарсониера за нея да си живее и един по-голям за нас с детето. Но заради кризата за момента не може да се продаде…
- Краси, ти съгласна ли си да живееш сама в гарсониера, ако продадат вашия апартамент?
- Идеално, съгласна съм. Нали, Боби?!
- Ще предявите ли някакъв иск към Нова телевизия?
- Смятаме да заведем иск срещу Нова телевизия за клевета, за публично уронване на престижа. Те ни представят като някакви изверги! Избират си какво да покажат, търсят само сензацията!
Говорихме с адвокат. По време на репортажа те извикаха “Бърза помощ”. Установи се, че Краси е в абсолютно стабилно състояние. Това заболяване “хореа на Хънтингтън” може да е съпроводено с психични симптоми, но не са те основните. При Красимира има дезориентирани движения, но заключението на психиатър е, че тя не представлява опасност за себе си и за околните. Колегите ви от телевизията повярваха изцяло на съседите, казаха пред цяла България, че й подаваме вода през дупка в стената…

Местоположение