Предложение за развитие на селата през групата на Кладница във Facebook
Здравейте всички!
Първо бих искал да изкажа благодарност и възхищение от това, което правите - наличието на сайт и група във фейсбук е предпоставка за неограничен обмен на идеи и свързване на различни по интереси, пол и възраст хора, но обединени от едно нещо - любовта и принадлежността към едно място, което всички ние наричаме рай (в моя случай това се отнася както за Кладница, така и за Рударци).
Това, което мисля, че може да се подобри в сайтовете и на двете села, е те да бъдат превърнати в генератор на идеи за подобрения, които могат да бъдат направени.
Какво имам предвид - преди няколко месеца бях потресен от трагичната участ, сполетяла мой добър приятел от детските години (поклон пред паметта на Веско) и от тогава започнах да се питам защо се беше стигнало до такъв фатален край на един млад и добър човек. Единственият логичен за мен отговор е сивото и еднообразно ежедневие, което озлобява и оскотява хората. Да се върна сега към гореизложената ми мисъл - една от основните цели на сайта би следвало да бъда социална ангажираност на младите хора, да ги накара да излязат от кръчмите и заведенията и да се ангажират с дейности, които първо ще ги обогатят тях по някакъв начин духовно, а от друга страна ще подобрят качеството на живот без значение къде - Кладница, Рударци и някое от другите съседни села.
От няколко години строя къща в Кладница и все някога ще я завърша и тогава ще искам там да отглеждам децата си (дано с Божията милост да имам такива). Но само чист въздух и природа мен лично не ме задоволяват, защото аз ще искам моите деца да бъдат будни и инициативни, т.е. това трябва да създадем ние - условия за качествен живот, защото това липсва сега - възможност за изява на младите хора под каквато и да е форма.
Конкретни проблеми, които могат да се решат чрез дискусия в сайта:
В момента и в двете села няма условия за практикуване на спорт - като изключим двата стадиона, няма други площадки - било то за футбол на малки вратички с изкуствена трева и осветление, било то за волейбол, баскетбол или тенис на маса - които да накарат децата, пък и нас вече по-възрастните, да се раздвижим, а и по този начин да си обогатим социалните контакти;
Голям проблем, на който може да се потърси решение чрез сайта е недостатъчния брой детски площадки в двете села - аз не се сещам за място, където майките с колички да могат да отидат, да се разходят, да си поговорят и прочие. Чрез сайта може да се разработи, дискутира и гласува проект за промяна на автомобилното движение в центъра на Рударци, то да се отбие покрай супермаркета, а площада (пространството между тотото и кръчмата) да се затвори за автомобили, да се озелени декоративно и там да бъдат поставени пейки. Ползите от подобно нещо биха били на първо място чувствително намаление на скоростта на преминаване на МПС-тата и на второ място обособяване на място, където хората да излязат, да се видях, да седнат, жените да излязат с количките с бебетата. Пазара може да се премести на някоя от алеите около супермаркета (имам предвид стария супермаркет, при стадиона).
Като за решаване на двата гореизложени проблема виждам организиране на дарителски каси - нека поставим на входа на всяко заведение каса, където който желае да спонсорира предварително определена инициатива. Според мен всеки, който вечер излиза с нагласата да изпие 3-4 бири, може да се откаже от едната и да пусне левче в касата (а защо не и по-голяма сума). Може да се организира кампания "Откажи се от последното питие - нека купим пейка или построим площадка" или нещо от сорта.
Чрез сайта може да се организира група за натиск върху местната власт - но едва когато ние сме показали, че сме инициативни и търсим развитието на района, можем да изискаме същото и кмета на Перник, областния управител, общински съвет и т.н.
Друго нещо, за което сайта може да помогне е създаване на изложбени алеи и в двете села - места, където да бъдат излагани детски рисунки и други творби - за всяко дете би било изключително голямо удоволствие в неделния ден да хване майка си и баща си за ръка и да ги заведе да видят изложената в центъра на селото негова рисунка, примерно.
Моя голяма мечта е огранизиране на ден на баницата - моята баба Бог да я прости правеше феноменална баница, и с тиква, и с праз, и със спанак, и с каквото има под ръка. Би било добре ако тези умения не си отидат със старите хора - представяте ли си подобен конкурс - мисля, че интернет обществото, обединено в тази група може да организира подобно нещо, би било истински празник. Може и да не е само ден на баницата, със сигурност един панаир на домашната ракия би събрал много хора. Такава проява може да се използва като инструмент за събиране на средства, необходими за други проекти.
Кладница има огромен потенциал за развитие и използване на слънчева енергия - количеството слънчева радиация, ниския брой облачни дни в годината, липсата на мъгли и запрашеност са предпоставка за развитието на селото като пример за консуматор на чиста, зелена енергия от слънцето - може да се създаде форум за това, как да се развият подобни проекти и на ниво отделно домакинство и на ниво партньорство с местната власт - защо да не се използва финансирането от евро фондовете и да не се изгради улично осветление, захранвано с фотоволтаични панели - това може да се постигне хората го поискат и респективно изискат.
Чрез сайта могат да се организират фенклубове на футболните отбори на двете села - когато аз бях дете, за мен беше изключитело вълнуващо преживяване в неделя рано сутринта да стана и да придружа отбора на Минерал Рударци за някое от гостуванията му било то в Земен, Брезник или някое от селата, да не говорим, че стадиона в Рударци редовно беше пълен за домакинските мачове.
Със сигурност могат да се генерират още и още идеи и най-важното - да се намери начин за тяхното реализиране.
Обощено смятам, че това, което може да се допълни в сайта, е подтика към социална ангажираност на младите, а всъщност защо само на младите, на всички, които искат да разнообразят живота на село. Аз съм готов да се ангажирам с всяко едно от гореизброените предложения.
Поздрави,
Петър Миланов