Септември 2009

Документите за търга могат да бъдат получени срещу 50 лева до 32 календарни дни след обнародване на обявлението в Държавен вестник до 16:00 часа. Обявлението е публикувано в електронната версия на ДВ в интернет на 2 Септември 2009 г. Получават се и се закупуват в деловодството на общината на адрес гр. Перник, пл. "Св.Иван Рилски" № 1А, Община Перник, отдел "ЦИАО".

Подробности

Реакцията им е резултат от нападките през интернет медиите на Георги Чернев от Селсъвета, обяснява Антонио Момчилов

Станко: Здравей, Тони. Ти като един от младежите в Кладница, който познава всички, а и всички теб те знаят добре, искам да те попитам вярно ли е че в селото младите са бабаити и бъдещи престъпници. Навярно и до теб са стигнали публикациите в сайта zapernik.com

Антонио: Здравей, Станко. Благодаря, че се обръщаш към мен по този въпрос. Не само съм запознат с публикациите, но и

Уважаеми съселяни !-Докога ще търпим тези нападки и антиреклама на селото ни във разни форуми и електронни медий?-Предлагам кметската институция да заведе дело срещу действията на тази група от хора или така наречения селсъвет на БСП за уронване престижа на селото и клевета .И нека съда определи ,кой крив и кой прав,стига глупости г-н Чернев ,лично аз се срамувам от действията ви за придобиване на известност,макар че това е ваше право по конституция,но без основание да клеветите децата и тинейджърите на селото смятам ,че е подсъдно.Г-н Кмете ,упражнете властта дадена Ви по закон ,за да спре да се петни името на селото ни.B_b

Миналата седмица спокойно може да бъде наречена "Седмица на Кладница в сайта ЗаПерник".

Една от най-популярните интернет медии отдели специално внимание на Кладница със седем свои последователни пубикации - почти по една всеки ден от 16-ти до 26-ти Септември.

Единствено статията посветена на младата собственичка на ресторант Джелъси беше позитивна - всички останали засягаха проблемни области и бяха със скандално и сензационно съдържание. Чрез тях се обвиняваха ред институции и ведомства, насочени бяха и срещу кмета на селото. От самите статии е видно, че първоизточникът им е т.нар. "Селсъвет"*