Кладнишкият манастир възкръснал от пепелта на турските пожарища

Светата обител била възстановена по Божия повеля, пратена в 1830 г. като сън на Спас Бурнов от Мърчаево

Кладнишкият манастир "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" се намира на 30 километра от София в западния склон на Витоша. Извисява се малко над село Кладница, на едно възвишение между две реки на около 1200 метра надморска височина. На запад от двора на манастира се разкрива прекрасна гледка към цялото Пернишко поле.Пътят до манастира е павиран и е достъпен целогодишно, защото се почиства и опесъчава поради близостта на хижа "Селимица" (1-2 километра по-нагоре).
В близост до манастира още в древността бликали два извора, чиято вода се е считала за лековита.
Тъй като Витоша е земетръсна зона, водата от единия извор обаче се е изгубила. Другият се намира вдясно от пътя, свързващ село Кладница с манастира веднага щом се излезе от селото. Местността, в която е този извор, се нарича Богов кладенец. Според предания, изворът лекува очни заболявания и главоболие.
Над обителта има останките на древна крепост, която по времето на Втората българска държава е включвала земите на манастира и е била владяна от местен болярин. Крепостта се е намирала на върха Градището, а болярските имоти включвали днешните села Владая, Мърчаево, Кладница, Сръбски самоков и Кръпец. Във вътрешността на крепостта е имало две църкви - в долната част се е намирала църквата "Св. Никола", която именно е част от днешния Кладнишки манастир, а в горната - "Св. Петка", чийто развалини се виждат и до днес.

При завземането на крепостта от турците са изклани всички
нейни обитатели, а сградите ведно с църквите са били изгорени. Въпреки това местни хора поправили двете църкви и продължили да идват в местността и да се молят. Постепенно църквите се обединили в манастирски комплекс.
През 1830 година един възрастен човек от село Мърчаево, Спас Бурнов, сънувал Божия повеля, че трябва да обнови този манастир. Изпратен от местните хора като част от делегация с искане за отмяна на тежък данък до султана в Цариград, дядо Спас Бурнов успял да издейства съгласието на султана и ферман за възстановяването на манастира. Обновлението започнало през 1841 година и приключило 1845 година. Средства за възстановяването са събирани от местни хора, като самият дядо Спас продал собствен добитък заради начинанието
Когато всичко било готово, дядо Спас станал първият игумен и заживял в манастира. През пролетта на 1848 г. обаче дядо Спас бил убит от турци, изпратени от местен паша, Осман, който бил заграбил в миналото манастирски земи и се опасявал, че ще му бъдат отнети с възраждането на манастира. Въпреки гибелта на дядо Спас манастирът продължава да съществува до национализацията.
Притворът е пристроен по-късно - през 1885 г., според надпис върху стенописите му. Върху оригиналната храмова икона, намираща се над входа на храма, има подпис на Самоковеца Коста Геров Антикаров, който по това време е даскал в близкото село Попов. По същото време там се строи местната църква "Успение на Пресвета Богородица", която е разрушената от атеистичната власт. Над иконостаса й работи Самоковският зограф Никола Образописов. Не е изключено и иконите от иконостаса на Кладнишкия манастир да са негово дело.
Стенописите са характерни със своя примитивизъм и илюстративност. За жалост, голяма част от тях са повредени. Тези, които са на тавана, са частично отмити от дъждовете, а цялата стена е оронена на 1,50-1,80 м над пода.

Повечето стенописи се съпътстват със списъци на дарителите
платили за зографията. Иконостасът е резбован, дооформен с гипс и покрит с варак и зография. Оригиналните икони, почистени и освежени, днес вече са на местата си и радват богомолците с изящното си меко излъчване.
След завземането на властта от комунистите през 1944 г. национализацията лишава манастира от имотите му и стопанството постепенно запада, а религиозните му функции - замират.
Възстановени са чак през 1995 г., когато в манастира се настанява монашеско братство, но то напуска светата обител през 2000 г. Все пак през 2000-2001 г. Кладнишкото кметство се заема да възражда манастира. Той постепенно възвръща имотите си, богослужението се възстановява, а храмът става отворен ежедневно.

Източник: http://www.vestnikataka.com/?module=displaystory&story_id=60926&edition_...