Кой открадна трибагреника?

Кладнишкото школо осъмна без трибагреник! Няма го знамето! Интересни са ни подбудите за това деяние, което се случва за втори път май? Дали е родолюбец, който е искал да си има свой трибагреник, дали пък е накой който мрази училището и държавата ни или просто дечурлига решили да покажат келешлъка си?

Да припомним малко факти за българското знаме: Белият цвят олицетворява свободата, зеленият – зелените гори и полета на България, а червеното – кръвта на загиналите за свободата на България герои и жертви.

Знамето на България, или на старобългарски “алам”, се е променяло в продължение на над  хилядолетната история на страната – от конската опашка по времето на Аспарух до днешния трицветен национален флаг на Република България.

Най-старото достигнало до нас съобщение за наличие на знаме у българите се намира в отговорите на папа Николай I (858-867) до княз Борис I (852-889) от 866г. В точка 33 се споменава, че до покръстването, когато влизали в сражения нашите предци “носели като военно знаме конска опашка”.

След приемането на християнството през 865-66 г., съдбата на конската опашка е предрешена. В отговорите си папа Николай I дава ясна насока какво да използват българските войни занапред – “Какво друго, освен знака на светия кръст”. След това съобщение сведенията за българското знаме изчезват в мрака на историята, за да се появят едва в началото на ХIII в.

Във връзка с преговорите между цар Калоян (1197-1207) и папа Инокентий III (1198-1216) относно сключването на уния с римската църква, между двамата се е водила оживена кореспонденция. В писмо от началото на 1204 г.,  българският владетел нарочно изисква от папата да му изпрати знаме, след като бъде провъзгласен за крал. По нататък се споменава, че на така изпратеното знаме бил изобразен кръст и двоен ключ, т.е. ключовете на св.Петър, “единия за различаване, другия за власт”. Папата съветва Калоян да употребява знамето “в сърдечно смирение”, да се явява с него между бойните редове, помнейки страданието Господне.

Жофруа дьо Вилардуен, в хрониката си “Завладяването на Константинопол” споменава за наличието на знамена при Калоян: “…и пристигнаха пред Адрианопол и го намериха твърде добре съоръжен; и те видяха върху стените и върху кулите хоругвите на Йоанис, краля на Влахия и на България.” За съжаление обаче авторът не е оставил описание на тези знамена.

Върху монети, изсечени от цар Константин Асен Тих (1257-1277), се вижда портрет на владетеля държащ знаме. То представлява тънка ивица плат, завършваща с лястовича опашка. Върху знамето е поставен кръст. Предполага се, че цветът на този флаг е  червен.

Сведения за средновековни български знамена, съхранявани в турски музеи дава Георги Тахов  в книгата си “Градили майсторе болгаре” през 70-те години на ХХ в. За съжаление нямаме потвърждение за достоверността на тези данни. От наличните сведения относно българското средновековно знаме единственото, което може да се твърди със сигурност е, че такъв действително е имало, но как е изглеждало не ни е известно.
Интересни данни за хайдушките флагове, дават и народните песни. В една калоферска песен се пее:

Излязла е бяла Рада
на планина, на ройнина,
та побила три байрака:
първият зелен, втори червен,
а пък трети – бяло сукно…….

В една родопска песен отново се говори за трите цвята:

Байреку каметен, байреку червен-зелен…

Известни са и други примери от подобни източници. От всички тях се вижда, че хайдутите са използвали знамена с три постоянни цвята – зелени, червени и бели – и никакъв друг. Това едва ли е случайно.

Първото исторически неоспоримо знаме с цветовете зелено, бяло и червено, се използва през 1861-1862 г. от Българската Легия, основана от Г.С. Раковски.

Белият цвят в него символизира мира и чистата и свята република, зеленият — плодородието на българските земи и гората – закрилница на българските бунтовници през Възраждането, а червеният — смелостта и надеждата на народа.

За първи път трибагреникът е ушит от Стиляна Параскевова в румънския град Браила и предаден на българските доброволци – участници в Руско-турската Освободителна война. Подреждането на цветовете в трибагреника в днешния му вид се прави през 1876г. в Браила от ямболчанинът Иван Параскевов, а член 23-ти от Търновската конституция окончателно постановява, че: “Българското знаме е трицветно и се състои от бял, зелен и червен цвят, поставени водоравно”.

Знаем, че независимо от това какво е било знамето, никога през годините българско знаме не е пленявано в битка и българско знаме никога не е било трофей!

Източник на част от текстовете: http://bg.altermedia.info/