Иронията на природата в пламъците на гората

Няколко импулсни мисли в следствие на днешния пожарен ден.

Не съм вярвал, че зимно време ще гори така бурно гората. А пък тук няма и за какво, та да обвиним ски компании, хотелиери и прочие. От друга страна стихията може да ни помете за часове - колко сме малки само! Вероятно следващите дни ще си правим културен туризъм до могилата - да разгледаме руините в следствие на пожара. Тревата бързо ще се компенсира, ще избуи още напролет, пепелта ще изиграе ролята да фертилизатор. Обаче, дърветата какво ще ги правим? Може да се появят идеи да ги садим отново ...Както е било през 60-те години на миналия век.

Там на същото място на Кокалов рид е един от кантоните - колектор на питейната вода, от която пием - въобще районът е вододайна зона. Днес ми мина през ума, че ако от чешмите потече топла вода, значи работата с този пожар е много сериозна.

Там на същото място преди 2-3 години от Природен парк Витоша бяха изградили нещо като модерен дом за лалугери. По европроект. Спомням си, че обясниха, че те не могат да живеят, където се коси тревата, защото соколите ги откриват лесно и убиват. Сега като е изгоряла тревата, сигурно те са побягнали нанякъде и си търсят нова поляна. Но са на изчезване и дали ще прокопсат?!? Ако някой види лалугер в двора си, моля да не го убива, ще направи добро. Кой знае какви още животинки са забегнали, може и да са потърсили убежище из дворовете на близкото ни село. Определено в този район има и змии, знаем добре, които пък обичайно по това време са в зимен сън, и дали са усетили пожара или са умрели в съня си е почти все едно, защото участта им не е розова.

В тези мисли ще е честно и да си припомня, че горите около Кладница, а и по цяла Витоша преди 80 години почти ги е нямало. Планината е била обезлесена, поради пожари и изсичания. Едно време пожари като днешния са били обичайна гледка. Пожари, които овчарите, каракачани, са палели, за да си осигурят пасища за овцете, а сеченето е дало името на селото ни. Кладница идва от "клади" - купи с дърва, предвидени за горене, които са били необходими, за да се претопява желязната руда, изваждана от реките Матница (мътница, от мътна), Рударщица (от руда) и Кладница (от клада).

Като сме заговорили за поминъка, който винаги в миналото е идвал от планината, не може да не си спомним че няколко десетилетия планината хранеше жителите си и със своя камък - паветата от пътищата на половин България, прочутите каменоделци от Кладница и уникалното габро - черен гранит. Кариерите още стоят като паметници на онова време. Днес за малко се разминахме пожарът да достигне до най-голямата останала кариена - Бъзговец.

Голям проблем е, че днес поминъкът не е планината - поминъкът на Кладница е в съседните големи градове. Кладница функционира като сателитна жилищна единица на два големи града София и Перник. Единствения шанс да се върнем към ресурсите на планината е селото да се развие като оживен център за планински туризъм. Това би било чудесно, защото тогава ще пазим планината, а няма да взимаме от нея. Обаче, ирония на съдбата - дали тази искра, която днес подпали планината, не беше акт на неразумно, небрежно, нехайно поведение на туристи и техния мерак да хапнат печено сред природата.

Като попремине време в началото на март половината село ще се съберем на площада, ще напалим огромен огън, ще направим опасни огнени факли на децата и ще празнуваме Поклади - пак ирония на съдбата.

Както и да си разсъждавам, природата и човека са свързани, а тук в Кладница, това е в толкова пряка зависимост, че е достойна причина да считам, че тук съм в едно с природата. Искам това да си остане най-големия чар на Кладница.