Бай Огнян - стожер на планинарството на Селимица

Кой е бай Оги

Името му е Огнян Дойчинов - кореняк кладничанин от махалата Павлевите. Изключително интересна личност. Ако всеки човек си има място, то мястото Селимица си има човек. Бай Огнян е някак кръвно свързан със Селимица. Каквото и да става той е там. Колкото и да се опитват да го прокудят или обидят - той е там. И не на пук, и не за да покаже характер. Той е там, защото изпълнява свой вроден дълг да служи на планината и нейните ежедневни посетители. От този човек лъха гостоприемство  и жизненост. Първата ти среща с него те зарежда с харизмата на енергичен, обаятелен, широко усмихнат и приветлив човек. При него всичко е движение - дали ще изпровожда кравата или ще обслужва клиентите, няма да забрави да поздрави поне с лъчезарна усмивка всехи минаващ наоколо - всичко е в непрестанен холеричен, но дружелюбен темперамент.

От дете е на Селимица, бил е на работа по кариерите около Кладница, занимавал се е с взривовете. Сбед това е бил дълго хижар в хижата. В кръвта му е да се грижи за планината и туристите. Изгонен е поради икономически интереси на новите хижари, назначени по времето на кмета на Перник Чолев. Не след дълго адаптира с подръчни средства къщичката и двора си на 40 метра от хижата в гостоприемното кътче в планината, наречено от него Чайна "Бай Оги". Реално това е един дубликат на хижата. Материално не на нейното ниво, но по отношение на хижарство и гостоприемство малко категоризирани обекти могат да се мерят с него. Уникален обект създаден в планината.

Контрастът между хижа Селимица днес и Чайната Бай Оги е като между черното и бялото. Не, нека да сме точни - като между злото и доброто.

Хижа Селимица по времето на бай Огнян

До днес старите туристи помнят хижата от онези времена. Помнят обслужването, гостоприемството, компанията. От материална гледна точка по това време е имало постоянно действаща чешма, свободно достъпна за всички туристи и минувачи. Столовата е била на разположение на туристите за самообслужване. Имало е метеорлогична станция, от която днес е останал само ветропоказателя. На разположение са били три радиостанции за известяване и свръзка.

Какво се променя

Идват нови хижари "свои хора" от Перник. Гонят бай Огнян. Столовата става тип кръчма. Персоналът - нелюбезен. Спират чешмите, за да може туристите да си купуват питиета от хижата - жадните туристи носят печалби. Люлката е счупена - не се поддържа. Гонят туристи, ако правят малки сметки - практиката описахме подробно тук. Групи от деца с учителките им биват изгонвани от хижата най-арогантно. Представяте ли си да се откаже подслон на премръзнали деца! Ами да, нали те консумират малко, вдигат шум и заемат масите. На два пъти е викана телевизия.

Новите хижари са високомерни, надменни, недружелюбни и не се трогват от нищо и никого - може би някой от високо ги пази.

Чайната бай Оги

Тя е едно от най-оживените места на Селимица. На двора има импровизирана беседка, столове, пейки, масички. Те са сглобени с подръчни средства, не са претенциозни, но е вложена много любов в композирането на това място. Много от нещата наоколо са наслагани с естетическа цел - формирани са екстериорни композиции. Експозиция от "вековни" гъби може дори да бъде закупена като декор - продава се. Брезови трупи с прорасли по няколко екзотични дървесни гъби, подредени по този начин, са визията на бай Оги за украса за китен виладжийски двор. Незнам каква е цената, но ако намирате тези вековни гъби за идеални да създадете атмосфера във вашия интериор, може да се пазарите с бай Оги. Гъбите между другото са доста твърди и вероятно затова бай Огнян ги нарича "вековни" - защото са като вкаменени.

Истинска собственоръчно направена глинена пещ е идеално барбекю, казано по модерно му и туристите могат да я ползат за да си приготвят скара или припекат филийки. Със сиренце и кашкавал може да ви помогне бай Оги.  Тя е съществена част от импровизираната столова на бай Огнян.

Можете също да видите люлката, поставена там за радост на децата. За тях също има на разположение 5-6 шейни, които могат да се ползват.

Виждате как с малко средства бай Огнян е създал толкова много удобства и атракции за посетителите.

Ето и къщичката, която дава на бай Оги това, което му е отнело изгонването му от хижа Селимица. Дава го и на туристите. Вътре има печка и всеки може да се постопли. А на тераската окичени могат да се видят прословутите 15 билки, от които той прави чудния си планински чай.

Менюто в чайната

То е уникално. Природосъобразно, чисто, собствено производство и е лековито със чудната сила на планинските билки, плодове и несравнимата витошка вода. Всичко е от планината, събирано е през всички сезони. Кухнята на бай Оги си заслужава да бъде посетена дори само с цел кулинарен туризъм.

• Планински чай от 15 билки. Както казахме събират се през годината специално за тази цел.
• Планинско мляко от кравата Винка - чиста природа от пашата от Селимишките ливади. Тя често посещава чайната, за да навести своя стопанин. Бременна е и скоро ще си има теленце. Неин дом е бившият склад за ски и шейни към хижата.
• Планински боров мед. Направен е от връхчетата и млади зелени шишарки на бял бор - много е лековит.
• Сок от боровинки, сладко от горски плодове, капучино, кафе и айран. Разбира се кафето не е от Витоша, но е направено с грижа и сърцатост.

Част от посетителите тук са постоянни клиенти. Бай Оги предварително знае какво ще пият те. Старите туристи го знаят от времето, когато е бил хижар и много го уважават.

Какви още благородни неща прави бай Огнян

Поправя и поддържа 3-4 чешми наоколо по алеите. Така се грижи туристите да могат да утолят жаждата си. Чешмите по алеите надолу също са спирани или рушени от същите тези алчни за клиенти хижари-печелбари. Както казах по-горе това е една непрестанна борба между доброто и злото, между природното благородство и алчността. Също така поставя табели, например тази за кръста Свети Йордан. Пак за туристите, за да знаят повече за историята на Кладнешкия район. Всъщност той може да ви разказва с часове за историята и географията на района от древни времена.

Според него Кладница идва от "кланница", т.е. подкрепя версията че произходът на името на селото идва от турското клане при Кладнешкия манастир. Спомня си как като е бил дете са извадили и събрали при Плачи камък два големи сандъка с човешки кости. Днес на това свято място за местните е построена 5 етажна сграда - става въпрос за колонията. Някак си не е редно да се загробва историято по този начин с такъв голям строеж.

При къщата му в Кладница стават много катастрофи - тя е близо до табелата за селото по пътя откъм Селимица във върха на триъгълника между улиците Витоша и Спас Бурнов. Отпред е поставил големи морени. В тях често се удрят коли заради несъобразена скорост най-често. От страни на къщата му, видимо за всички минувачи запътили се към Селимица, има релеф изобразяващ сърна. Може би сте я виждали.

Явно това е мисията и битката на бай Огнян - чрез своята импровизирана чайна да съхрани духа на хижата създадена втора след Алеко с доброволните усилия на туристическите дружества. Бай Огнян носи духа на планинарството. И Без да прекалявам с възхвалата на този земен човек, намирам в него аналог на възрожденските апостоли, които правеха всичко, за да запазят българщината, така и бай Огнян пази ценностите на туризма за да опази Селимица от пошлото.

Когато ходите на Селимица, обадете се на бай Оги, поздравете го, всички му го дължим. А, дано, някак си и с новите конкурси за стопанин на хижата бай Огнян да получи своето място там.

Още снимки на бай Оги и чайната му ето тук