Професори по урбанистика предлагат до средата на 21-ви век Южна Витоша да стане новият център на бъдещата мега столица

Единството милионен град - планина - балнеология за олимпийска столица

В своя статия във в.Дума от 5 Август 2006 г. Арх. Любомир Панчев предлага градоустройството на София да се изтегли на юг към застрояване на Витоша и движение в посока към Рила. Според тази идея Кладница ще е в центъра на голям екологичен мегаполис, а не просто предградие на столицата, както се очертава към днещна дата. В статията се визират и очакванията за провеждане на зимна олимпеада и нуждата от жилищни спални комплекси, съчетани с балнео туризъм и спортни съолъжения.

Арх. Панчев казва:

"Вместо да тикат развитието на града на север през еврокоридорите, много по-естествено е да се насочим на юг, към снежните върхове на най-високите планини след Алпите в земите на Европейския съюз."

"След като южната отсечка на Околовръстния път става подвитошка градска магистрала, защо да не обхване планината и от изток на височина на Бистрица, Железница, Ковачевци и стане гръбнак на поредица от квартали на една преходна жилищна зона с висок стандарт, комбинирана с университетски градчета, научни центрове, балнеоложки комплекси (при нужда трансформирани като олимпийски спортни селища)? Нейната задача ще бъде да отслаби натиска върху изчерпващия се капацитет на Бояна, Драгалевци и Симеоново и активизира нови подходи към планината. Симетрично от запад това биха могли да бъдат нови регулирани парцели от Владая към Мърчаево, Рударци и Кладница. При това и двете направления завършват с превъзходни минерални извори."

С това мнение за пръв път професионалисти урбанисти издигат идеята функциите на Витошките квартали на София да се поемат и от Кладница и Рударци.

"Така се открива път Северна Рила да стане софийска планина. Днес всичко е съсредоточено в Боровец, но ресурсите на Мечит, Мальовица и Паничище са по-близо до София и са не по-малки, а комбинацията им с най-горещите минерални води в Сапарева баня и неоползотворените още минерални води в басейна на река Палакария между Черни връх и Белчин бани ще е комбинация мечта: ски - балнеология. Милионният град ще трябва само да протегне ръце, за да почувства учестения ритъм на природата."

Друг урбанист, д-р инж., ст.н.с. I ст.Никола Николов, коментира материала и изказва същата идея от следната гледна точка:

"Пресмятанията ми показваха, че Софийското поле, като "затворено" ще се задъха от замърсяване на въздуха, вкл. от раждащата се тогава идея за Кремиковци. Незавесимо от премахването на хилядите локални източници на замърсяване като индивидуални котли и печки, изгарящи въглища в сградите. Хрумна ни да предложим да опитаме изграждането на един град-сателит на София на юг от Витоша за административен, дипломатически и културен център на Страната. Да бъде свързан с бърза железница (метро) със стария град. Не помня дали обсъждахме официално предложението, или то си остана само идея на група ентусиасти. Сега, като чета статията на арх. Панчев с умиление си спомням за тази идея. Изминали са 50 години."

Дали това е светлото или тъмното бъдеще на Кладница и района незнам, но единят варянт е чудно красиво и спокойно селце в полите на Витоша, а другият е жилищен комплекс в планината. Малко или много към втората алтернатива вече се придвижваме, а от друга страна съдба е, че столицата е само на 15 километра и нийното разрастване няма как да подмине и нашия район. София е на 13-то място в Европа по брой на жителите град. Един такъв мегаполис изместен към Витоша няма да може да мине без класически градоустройствени конструкции каквото е метрото. Въпросът е дали Витоша е подготвена да стане град. А и не всичко е пари и удобства.


По-надолу препечатвам целия текст на статията и коментарът към нея:

"

Новият план тласка София в грешна посока

Европейската общност се стреми да сложи край в разточителството и хаоса на инфраструктурата си чрез планирана мрежа от еврокоридори

Арх. Любомир Панчев

Еврокоридорите, заобикалящи града от север, включват в себе си автомагистрали, супербързи жп линии, петролопроводи, газопроводи и пр. Такова решение освобождава връзката между града и Витоша. От друга страна дава възможност за лесно насочване към северна Рила с нейните най-високи европейски върхове след Алпите.

I. Уникален случай - три трансевропейски коридора

Авторите на новия план са забравили за връзката на комуникационно-транспортната система на София с еврокоридорите

Последните три градоустройствени плана на София с ръководители арх. Нейков - узаконен от Народното събрание (1961 г.), арх. Стефан Стайнов (1979 г.) и арх. М. Виделов (1982 г.) предвиждаха обграждането на града от околовръстно шосе, задоволяващо вътрешните нужди на страната. Влизайки в европейската орбита, по най-естествен начин, позната открай време като кръстопът на европейския югоизток, София беше опасана по плановете на ЕС с три трансевропейски коридора:
Коридор щ 4: Будапеща - Видин - София - Солун (Истанбул);
Коридор щ 8: Дуръс - Скопие - София - Бургас - Варна;
Коридор щ 10: Белград - София - Пловдив - Истанбул.
Доколкото знам това е уникален случай. Това положение има своите предимства, но и създава определени трудности.
Тъй като трансевропейските коридори представляват широки полоси от пътища и проводи, изпълняващи сложни транзитно-релейни функции (задължително отделени от градски мрежи) очевидно е, че съществуващото околовръстно шосе не може да бъде техен носител.
Трябваше да се появи решението на арх. Иван Попов за сборен еврокоридор като северна хорда (Първа премия на конкурса от 2000 г. - "София и европейската интеграция"). Така тясното софийско поле освободи южната част от околовръстното шосе да се включи в градската столична мрежа, а Витоша и София да се обединят.
От друга страна е очевидно, че разстилането на компактния град до склоновете на Стара планина през сноп еврокоридори е много, меко казано, несъобразно.
Затова не може повече да се говори за "развитие на София на север" за "балансиране на северните и южните части на града", за "северна дъга на отдиха", като за основно направление за урбанистичното развитие.
Още по недопустимо е насочването на коридори щ4 и щ8 към центъра на града, разсичайки го на две (виж автомагистрала "Люлин").
От повече от половин век връзките на автомагистралите с градските мрежи става чрез входно-изходни портали при пълна автономност на комуникационните системи.
За съжаление авторите на новия градоустройствен план, след като бяха тъпкали много години на едно място, даже и след като получиха наготово ясната идея на арх. Ив. Попов, не можаха реално да я отразят нито като пространство и размери, нито като функционална последователност. В представения от тях план се говори за компилация на два сценария. Вкарването на такъв план в Народното събрание за узаконяване е недопустимо с оглед практическите действия по усвояване на значителни терени, които ако не бъдат най-точно узаконени в плана, може да се окажат непоносими за общината спекулативни операции.

II. Единството милионен град - планина - балнеология за олимпийска столица

Провеждането на зимна олимпиада в София би било изключително събитие за столицата и страната. Но все пак за града 15 олимпийски дни ще преминат бързо и много по-важно ще бъде това, което би останало след една евентуална олимпиада през 2018 или 2022 г. Най-успешното основание в кандидатурата ни и в бъдещето ще бъде единството - милионен град - планина - балнеология, а не чаровни договаряния с мними лобита. Най-успешното усвояване на следолимпийското наследство е същото това единство.
Тук е мястото за намесата на българските урбанисти. Вместо да тикат развитието на града на север през еврокоридорите, много по-естествено е да се насочим на юг, към снежните върхове на най-високите планини след Алпите в земите на Европейския съюз. След като южната отсечка на Околовръстния път става подвитошка градска магистрала, защо да не обхване планината и от изток на височина на Бистрица, Железница, Ковачевци и стане гръбнак на поредица от квартали на една преходна жилищна зона с висок стандарт, комбинирана с университетски градчета, научни центрове, балнеоложки комплекси (при нужда трансформирани като олимпийски спортни селища)? Нейната задача ще бъде да отслаби натиска върху изчерпващия се капацитет на Бояна, Драгалевци и Симеоново и активизира нови подходи към планината. Симетрично от запад това биха могли да бъдат нови регулирани парцели от Владая към Мърчаево, Рударци и Кладница. При това и двете направления завършват с превъзходни минерални извори.
Така се открива път Северна Рила да стане софийска планина. Днес всичко е съсредоточено в Боровец, но ресурсите на Мечит, Мальовица и Паничище са по-близо до София и са не по-малки, а комбинацията им с най-горещите минерални води в Сапарева баня и неоползотворените още минерални води в басейна на река Палакария между Черни връх и Белчин бани ще е комбинация мечта: ски - балнеология. Милионният град ще трябва само да протегне ръце, за да почувства учестения ритъм на природата.

III. Избирането на направление юг за развитие решава тежките екологични проблеми

Избирането на направление юг за развитие по най-естествен начин решава тежки екологични проблеми на града - новата европейска столица, заобиколена от планини. Наличието на поредица водни площи (язовири) на юг към изворите на река Искър също насочва в тази посока (Панчарево, Пасарел, Искър, Бели Искър). Новият план (ОУП) безмилостно изтрива завършека на тази поредица - плавателният канал - едно спортно ядро от 12 км дължина и широчина 200 метра, който като идея вкарваше Искъра в града заедно със седем витошки бистри рекички, регулирайки непостоянните водни оттоци - фактор, освежаващ града и предотвратяващ наводненията при продължителни големи дъждове.

IV. Разслоението - фактор в бъдещото строителство

Единственият показател, по който България бие Европа, е притежаване на собствено жилище за над 85% от семействата на София. Това са главно заварените от прехода апартаменти в комплексите. Насочени навремето към изравняване на жилищните условия за всички жители.
Значителното развитие в имуществено отношение на част от софиянци неминуемо влияе върху характера и обема на някои новостроящи се жилища, които се реализират най-вече за сметка на зелените площи на града в южните райони, подвитошката яка, части от Южния парк, Борисовата и Ботаническата градина и пр. (за последните години около 10 000 000 кв.м по официални данни). Клиенти за това строителство са хората с пари и коли. Те с удоволствие ще посрещнат разширяването на София в подножието на Витоша от всички страни (нека си припомним идеята на арх. Сашо Найденов от преди 16 години).
Надяваме се с това да предотвратим ликвидирането на други зелени площи и междублокови пространства вътре в компактния град (пример - кв. "Младост").
Остава въпросът с инфраструктурата на новите райони.
В южните райони това става така: мощна корупционна ниша изсмуква от общината предназначените за зелени площи резерви и след като те, регулирани и в ръцете на когото трябва, се нуждаят от инфраструктура, ОУП (Общ устройствен план) се нагърбва да обяви тези райони за спешно нуждаещи се. Бедните софиянци вече влизат в играта, за да финансират с данъците, които плащат, своите богати съграждани.
Това е моделът, който трябва да се избегне, ако решим да създадем продължения на подвитошката яка.

Повдигнатите въпроси за качествата на новия градоустройствен план на София не винаги са достатъчно разбираеми за всички граждани, но точно гражданите са тези, които ще понесат последствията. Липсата на решения по някои въпроси е добре илюстрирана с кризата с боклука.
Предложената статия обръща внимание на съществени грешки и пропуски, които трябва да се поправят преди узаконяването на плана. Затова призоваваме за дискусия по повдигнатите въпроси и читателите на ДУМА, и особено авторите на новия градоустройствен план. Нашите страници са отворени за различни мнения.

05.08.2006

Източник: в-к Дума http://www.duma.bg/2006/0806/050806/obshtestvo/ob-4.html