Кирил Георгиев: Обичам да се разхождам. Имаме къща в Кладница

Изпратено от stanko на 28 Февруари, 2009 - 04:17

Интервю с гросмайстора във вестник Стандарт го представя в по-земна светлина на фона на звездните мигове, които често го съпътстват.

Семейството на Кирил Георгиев

С дъщеря си София и сина си Джулиан

Ето интервюто:

 

Компютрите промениха нашия спорт, но могат и да го убият, казва гросмайстор Кирил Георгиев

Кирил Георгиев атакува “Гинес”

Шахът е моят занаят

Тази седмица София е шахматната столица на света. Освен мача Топалов-Камски, който е в центъра на вниманието на любителите от целия свят, вчера гросмайстор Кирил Георгиев даде шахматен сеанс за световен рекорд срещу повече от 300 играчи. Според предварителни изчисления гросмайсторът е изминал между 18 и 20 километра между дъските. Оказва се, че по разход на енергия шахът е на трето място след гребането и бокса.
Кирил Георгиев е роден в Петрич на 28 ноември 1965 г. Баща му Димитър, учител по руски, но иначе любител шахматист, кандидат-майстор, го научава да мести фигурите на 8 години. Момчето се оказва изключителен талант и десет години по-късно в Белфор, Франция, става първият българин световен шампион за младежи с резултат 11,5 точки от 13 партии - ненадминат до днес рекорд.
В националния отбор влиза през 1982 г. и дълги години е най-силният ни шахматист. Участвал е на 13 шахматни олимпиади. Разделя трето-четвърто място на първото световно по блиц. През 1993 г. по коефициента ЕЛО, измерващ силата на шахматистите, той влиза в топ 10 на света и е първият българин с такова постижение. През 2001 г. е 12-ти с коефициент 2695. Сегашният му рейтинг е 2635.

- Кой е най-големият сеанс, който сте давали досега?
- В София преди десетина години - на 45 дъски. Не беше лесно. Отнема много време и сили. Затова доста се колебах, когато президентът на шахматен клуб "Левски" Николай Тодоров даде идеята за сеанса. Имах представа колко ще е тежко.
- Как се подготвяхте?
- Главно физически, с разходки по пет-шест километра и два пъти седмично сауна.
Целта е да бъдеш издръжлив, защото една партия продължава часове, а един турнир - по две-три седмици. В Съветския съюз преди години съм бил на турнири и по цял месец. Някои предпочитат плуване, други ски, бягане, сауна... Аз обичам да се разхождам. Имаме една къща в Кладница, на южните склонове на Витоша, където прекарваме лятото със семейството ми. През последните два-три дни преди сеанса почивах.
- От дете сте състезател. Какво образование имате?
- Средно специално. Завърших техникум по обществено хранене, после веднъж кандидатствах във ВИФ - така се казваше НСА. Но не ме приеха, а после не остана време за следване.
- Лесно ли е да си професионален шахматист?
- Не е. Някога имаше стипендии, твърда заплата, но парите от наградни фондове бяха по-малко. Сега са повече, но няма тази сигурност. В отборните състезания хонорарът ти е сигурен, но в индивидуалните турнири често сам трябва да си плащаш пътя. Ако си силен гросмайстор, обикновено организаторите ти поемат хотела, понякога и храната, но за да вземеш пари, трябва да побеждаваш, за да спечелиш призово място.
- Затова ли играхте за Македония?
- Бях там две години, до началото на 2004 г., когато ме помолиха да се върна, за да стана играещ треньор на националния отбор. Мисля, че помогнах на България, защото, когато се върнах, бяхме 28-и на олимпиада, а оттогава два пъти влизаме в десетката, при това без Топалов. Оценявам това като голям успех. Но през януари миналата година договорът ми с нашата федерация изтече.
- Коя е най-голямата награда, която сте взимали?
- На световното в Лас Вегас преди няколко години. Два пъти поред стигнах до осминафиналите и успях да разделя 9-16 място. Наградата за това беше 30 хиляди долара. По онова време наградният фонд на едното световно първенство беше пет милиона, на другото три. Сега е около 1 милион.
- Кой дава тези пари? Производителите на шахматни компютри ли?
- Най-много досега е дал президентът на световната федерация ФИДЕ Кирсан Илюмжинов - около 40 милиона долара. Но и компютърните фирми са големи спонсори.
- Съществува ли опасност компютрите да убият шаха?
- Компютърният опит, както го наричат някои, е една от главните опасности. В последните години имаше случаи да хващат шахматисти, че ползват компютърна помощ - или чрез телефони, или чрез човек, който подсказва... Това е лесно, защото на повечето големи турнири партиите се излъчват по интернет и ако състезателят има връзка, някой негов сътрудник може да вкарва ходовете в компютъра и програмата веднага казва кой е най-силният отговор. Образно казано, другите се състезават за наградите, но идва някой и обира банкомата.
В момента компютърните програми са по-силни и от най-добрите гросмайстори. Бившият световен шампион Гари Каспаров загуби веднъж мача от програмата "Дийп Блу" с 3,5: 2,5, а това беше преди няколко години. Сега програмите са още по-съвършени. Компютрите имат няколко предимства. Първо, разполагат с цялата база данни - все едно че играеш срещу библиотека, която е пълна с информация. Човешкият мозък не може да запомни даже една хилядна от това. Компютърът не се изморява, не се ядосва, може да играе денонощно... При човека силите и енергията са ограничени.
- И преди компютърната ера имаше обвинения в използване на нечестни средства. Вярвате ли в приказките за хипноза или други въздействия над шахматисти?
- Ами да, вярвам.
- Посещавате ли мача Топалов-Камски?
- Да. И двамата са на ниво. Мачът ще е труден, но се надявам, че накрая Веско ще победи.
- Откога се познавате с него?
- От 1989 г. Тогава той се появи за първи път на финала на републиканското първенство. Беше 14-годишен. Аз станах първи, а той изпълни норма за международен майстор. При Веско прави впечатление невероятната концентрация. Той е способен за няколко часа да се изключи за всякакви външни въздействия. Това е много важно качество. Второ, има изключително подготовка - не само шахматна, но и физическа.
- С кои други световни шампиони сте играли?
- С почти всички. През 1988 г. на първото световно първенство по блиц в Сент Джон в Канада победих Каспаров с 3:1. Двете партии с белите спечелих, а двете с черните завършихме реми. Отстраних го от турнира, защото беше по нокаут система. Там успях да стигна до дележ на 3-4 място, взех медал. Същата година победих на блиц и Карпов и тогава ме смятаха за най-добър в бързия шах, защото победих двамата най-силни за онова време шахматисти, а те бяха в разцвета на силите си.
Два пъти съм побеждавал Карпов в мачове на пълна контрола. На турнира в Бил го победих 1,5:0,5. Играхме повече от 150-160 хода и накрая му падна флагът на часовника - загуби поради цайтнот, липса на време. Втори път го бих в Дубай на четвъртфинала по нокаут система - играхме две партии рапид, за по 25 минути за всеки с 10 секунди добавка за изигран ход. Първо завършихме 1:1, после трябваше да играем две партии блиц и там го бих 1,4:0,5. Участваха 32-ма души, всички най-силни шахматисти в света, стигнах до полуфинала и разделих 3-4 място.
С Василий Смислов съм се срещал два пъти, завършихме реми. На междузоналния турнир в Бил през 1993 г. бях с белите, но той игра много силно и едва се спасих. Тогава той беше на 72 години, сега е почти на 90! С Борис Спаски съм играл само една партия в Сараево през 1986 г. Изиграхме 15 хода, беше много напрегнато, но токът в залата спря и той ми предложи реми. От по-силните гросмайстори имам положителен баланс с Алексей Широв - 9,5:6,5, и с Морозевич. Сегашният световен шампион Вишванатан Ананд ми води с една партия, 3,5:2,5, Крамник също с една. Първата ни партия с Ананд беше още през 1984 г., той тогава беше съвсем млад. Победих го, но после той се реваншира в Белград през 1997 г. и ме би още веднъж. Последните ни две партии на олимпиадите бяха реми.
- Шахматът спечели ли от това, че имаше двама царе?
- Първоначално да, но в дългосрочен план загуби. Като кажеш на спонсорите, че има две световни първенства, те трудно дават пари.
- В бокса има няколко световни шампиони във всяка категория...
- Да, но при нас няма толкова пари. Най-големият късмет за нашия спорт е, че се появи Фишер. Той положи началото на професионалния шахмат. Увеличиха се наградните фондове, правителствата започнаха да дават повече пари... Най-голямото нещастие беше, че Фишер се отказа. Да беше поиграл още 2-3 години...
- Много шахматисти са запалени картоиграчи. Вие между тях ли сте?
- Не, но това е лесно обяснимо, когато вечерта след тежка партия искаш да се разтовариш. Картите са отлична възможност. Гросмайсторите Евгени Ерменков и Васил Спасов са отлични бриджори. Има и шахматисти, които обичат да посещават казина, но това е по-скъпо и по-опасно забавление...

20-годишно реми пази мира вкъщи
Семейството на Кирил Георгиев е шахматно - жена му, Емилия Георгиева, е завършила тази специалност в НСА. Има звание майстор на спорта и коефициент 2070. Понякога двамата ходят заедно на турнири в чужбина.
Три дни преди сеанса двамата отпразнуваха 20 години от сватбата си. Запознали се в Пловдив, където по онова време той живеел, а тя участвала в състезание. Имат дъщеря на 19 години, която тази пролет ще бъде абитуриентка, и син, който скоро ще навърши 16. Двамата научили шаха от бащата на Емилия, също шахмайстор. Но това надали ще им стане професия, смята баща им.

Има фенклуб в Благоевград
Сеансът на едновременна игра привлече толкова голям интерес, че организаторите трябваше да отсяват участниците. Записаха се повече от 600 души, включително и четирима чужденци - от Румъния и Македония. От Благоевград пък дойде фенклубът на Кирил Георгиев.

Автор: Крум Благов, 22 Февруари 2009

Източник: Стандарт