Гушнахме лаптопа и се започна… така се сетихме за село Кладница

Моите приятели от homes.gruh.org | Живот отвъд околомръсното

решили да се разходят до Кланица без да се обадят, но пък имат интересни впечатления. С тяхно позволение ги публикуваме едно към едно. Приятно четене :-)

С Прасунсен имахме план да си направим двудневна почивка в някоя къща за селски туризъм - лежерни разходки из природата, похапване на домашни манджи, тишина и спокойствие в домашен уют, без навалица досадници наоколо. Обаче за мен по-дългото пътуване с кола (респ. автобус) си е истинско мъчение, сайтовете на почти всички къщи за селски туризъм са пълна скръб, а до тези, за които все пак открихме някакво инфо и ни се сториха интересни, пътуването с влак (когато изобщо го има) е 3 дена път с камили. И за това в петък вечерта, преглеждайки отново букмарковете, решихме да оставим селския туризъм за колоездаческо пътешествие през лятото, а тази събота просто да се разходим до някое близко село, също като по времето, когато търсихме парцел за къща. И понеже отдавна мрънкаме, че преместим ли се в Своге, Витоша ще ни липсва, решихме дестинацията този път да е в тази посока. Позиционирахме се хоризонтално в кочинката, заредихме се с хартиени карти на Витоша, гушнахме лаптопа и се започна… Така се сетихме за село Кладница, за чийто сайт знаех от Боян, един от създателите му. Не бяхме ходили в тази посока, в предишните си търсения минахме по лъча Бистрица - Железница - Плана, но за съжаление снимки имаме само от с. Плана.

Местоположение

До Кладница има маршрутки на всеки час, от Министерството на земеделието до центъра на селото.  С кола ще трябва да хванете бул. Цар Борис III, през Княжево, посока  Перник.  Пътят до там не е много и не е чак толкова лош, ако стомасите ви издържат 40 минути друсане и малко завои накрая. В kladnica.com има разписанието на маршрутките, както и  подробно описание и карти на селото.

Храната

Много обичам, когато не се налага да търсим дълго мястото за похапване. Не сме от ранобудните и въпреки че закусихме, преди да тръгнем… когато стигнахме в Кладница беше 2 часа, а ние - примрели от глад. След кратка разходка и защото ни я препоръча местен жител, чиято къща снимахме, се отбихме в ресторант “Витоша”, на мегдана

Естествено безмесното меню не беше особено богато, но хапнахме много вкусно боб, омлети и салатки от печени чушки с чесън, гарнирани с по една бира. Обяд за двама - 11 лв. Кръчмата имаше 2 сериозни недостатъка, за да блаженстваме там още малко - сръбската музика и тоалетната. Върти ми се някаква аксиома за връзката между тоалетните в заведенията и музиката, която дънят там, но за това ще трябва да проведем малко по-сериозно социологическо проучване

Впрочем малко по-късно открихме по-приятно изглеждащо заведение с култовото име “Джелъси” и сигурно щяхме да спрем и там, ако не ни беше хрумнало да повървим до съседното село - Рударци, преди да се е скрило слънцето.

Хората

Изглеждат дружелюбни и приятни. Заговаряха ни толкова често в началото, че се зачудих дали не им изглеждаме съмнителни. Кладница е с население около 1300 души, така че е нормално хората да се заглеждат по непознати. Спряхме се да снимаме една къща, защото ми се стори доста емблематична за района и изобщо за планинските села около София и така се заприказвахме със собственика, че за малко да останем за обяд

Според думите на възрастния човек, тази “къщичка” е строена през 80-те за около 2,5 години. Е, пожелахме му по-често да се радва на компанията на внуците си и продължихме обиколката из Кладница.

Условията

Освен двете кръчми, в Кладница видяхме и няколко магазинчета за хранителни стоки, магазин за електроматериали, ВиК части и железария, както и една аптека. Ролята на търговска улица играе главния път към по-голямото съседно село Рударци. Кладница е с постоянно живеещи, а и е близо както до Перник, така и до София. В събота магазините работеха… предполагам, че ако бяхме звъннали, щяха да ни отворят и аптеката, защото по работно време почиваше само в неделя.

Имотите

Продължаваме да се интересуваме от парцели и къщи, въпреки че темата вече не е актуална за нас, но цените в Кладница не бяхме проверявали. Някак си бяхме отписали този район или не сме откривали нищо подходящо в нашия ценови диапазон, не помня… но поне поснимах малко къщи.

Така попаднахме на тази къща със странна мозайка от нещо стъклено на последния етаж. Чудихме се дълго що за чудо е това и чак когато разглеждах снимките разбрах, че работниците всъщност слагат сайдинг, а мозайката горе е остатък от друго време

Голямата бяла къща в дъното на този огромен двор е като че ли най-хубавата, която видяхме в Кладница. О, имаше много нови къщи, с по-стабилни дувари и по-поддържани дворове, но в тази има нещо достолепно.

В общи линии масовите къщи в Кладница са като типичните планински къщи модел 70-те и 80-те години. На мен ми харесват, въпреки че по форумите има вопли колко били соц. За района са подходящи, а и разчупените форми пасват на чупките по терена.

Добре де… ако до къщата ми се стигаше по такива стълби, сигурно щях да се изкуша да е по-хорър, като къщата на баба Яга… не толкова спретнато беличка

Масово строителство

Мярнахме отдалеч някакво затворено селище с относително еднотипни къщички в прави улици - Делта Хил. Честно казано хаотичното застрояване по склоновете на планината на самата Кладница повече ми хареса, а и комплекса не е завършен, но в сайта на фирмата видях интересна възможност - да наемеш напълно обзаведена къща там. Тоест човек може да поживее няколко месеца или година там и да прецени дали да рискува финансово и емоционално да се премести окончателно. Доколкото вдянах, планират да запълнят цялото поле и обещават да изградят инфраструктура, магазини, офис сгради, детски градини и пр. екстри. Естествено, комплекса е с ограничен достъп, т.е.  живущите в самото село Кладница ще гледат рая от високо.

Не толкова на дистанция бяха група от 4 еднотипни еднофамилни къщи под табелата “Жилищна група с. Кладница” съвсем в края на селото по пътя към Рударци. Високата ограда (още са в строеж) ни попречи да хванем по-свестни кадри, но в общи линии къщичките изглеждаха интересно, въпреки че ми се сториха прекалено нагъсто една до друга.

Бяха ни обяснили, че до Рударци е съвсем близо, на няма и 5 км и с Прасунсен решихме да се разходим пеша до там, докато още не е залязло слънцето. Подхванахме шосето към следващото село и започнахме да броим колко голф-а с пернишка регистрация ще ни задминат

Но за Рударци и отчаяните ни опити да намерим кръчмата там - друг път.