Слово на Рождество Христово

Твоето рождество, Христе Боже наш, озари света със светлината на познанието. Защото в него онези, които служеха на звездите, от звездата се научиха да се покланят на Тебе, Слънцето на правдата, и да познават Тебе, Изтока от висините. Господи, слава на Тебе!

Днес не е време за поучения, а за славословия, не е време за наставления, а за благодарност, не е време да преподаваме уроци, а да изразим радостта си. Нека благодарно славословим Господа и се възрадваме в Неговото свято име. Слава на Твоето неизказано милосърдие, Господи, задето не си ни оставил в нашето жалко падение! Слава на Твоята безкрайна премъдрост, устроила за нас такъв дивен начин на спасение! Слава на Твоята промислителна грижа, чрез която ни призоваваш да станем и ние причастници на Твоята изкупителна благодат! Елате, всички да възхвалим Господа, Който милостиво погледна на смирението на Своите раби!

Ангелите Го славят - но не заради себе си. Застанали между небето и земята, те ту повдигат очи към небесата, ту свеждат поглед към земята. Виждайки на небето Божията слава, а на земята - мир и благословение, те не могат да сдържат хвалебните песнопения, които неволно бликват от устата им. А как да се сдържим ние, когато в Христовото Рождество всичко е станало заради нас! Ето, приготвя се умилостивителната жертва - Божият Агнец, Който ще бъде заклан заради нашето спасение! Ето, слиза от небето Хлябът на живота, Който ще дарува живот на света! Ето, Сам Господ, като Пастир се е вдигнал от небесната висота и, оставяйки деветдесетте и девет овци - ангелските множества, слиза, за да търси едната - заблудилото се човечество, та като го вдигне върху раменете Си, да го занесе спасено при Своя Отец. И тъй, няма за Теб покой, Господи! При мен идваш Ти, мен заблудилия се, търсиш. В седмия ден Ти си починал от делата на творението, а от делата на спасението не си почиваш, но от създаването на света досега работиш - и Ти, и Твоят Отец. Някога, търсейки падналия Адам в рая, Ти го повика, казвайки: "Адаме, где си?" Но Адам се скри в гъсталака на любовта към своето падение. Днес Ти се спускаш в дълбините на това падение, за да призовеш обикналите неговия мрак.

О, Господи, призови и нас! Но дай ни сили не да се скрием, а да открием сърцето си, и като излезем да Те посрещнем, с готовност да кажем: ето ни!

Ето ни - немощни и разслаблени. Помогни ни и ни изцели! Ето нашият ум - тази желязна шия и медно чело: вземи го и го стрий в прах пред Твоето лице и всели в нас навик смирено да се покоряваме на Твоето Божествено слово и на Твоята истина. Ето нашето похотливо сърце - тази кръвоточива жена, от която непрекъснато изтичат нечисти пожелания. Удостой ни да се докоснем до Теб, за да спре потока на тази нечистота. Ето и душата, забравила за небето и хранеща се само със земното. Дай ни да се върнем в Твоите обятия, да вкусим Твоята сладост и да се възрадваме на Твоята трапеза, та да забравим за всички тези горчиви жълъди, които не хранят, а само дразнят вкуса и измъчват с ненаситна жажда. Тогава и ние ще Ти принесем дарове, на Теб Родилия се Младенец: злато - чистото познание на Твоите истини, смирна - умъртвяването на похотите и страстите и ливан - устрем към духовния свят и наслаждение само от небесното.

О, да беше така! Кой тогава би могъл да сдържи нашата хвалебна, благодарствена и радостна песен? Онзи, който е изпълнен с радост, може ли да не се радва, когато носи извора на радостта в сърцето си? Ангелът не казва на пастирите: "Радвайте се", а само: "Благовестя ви голяма радост, която ще бъде" (Лук. 2:10). Как да кажеш "радвай се" на онзи, който не е вкусил още от благата, носещи радостта? Затова, като видели Господа, пастирите се завърнали, славейки и хвалейки Бога, но не радвайки се. За тях било простимо да не се радват, защото още не били вкусили от благата, донесени от Родилия се Господ. Но може ли, оправдано ли е да не се радва някой от нас?

На този празник ние сме свикнали да си изказваме благопожелания. Но в това може да се крие горчив укор и изобличение за нас. Радостен или нерадостен е за нас днешният ден - това е пробният камък, който ще ни покаже дали нашите отношения към Родилия се Господ са подобаващи или не. Нали ние сме вече призвани, пристъпили сме към Него и сме приети от Него. Ние сме Негови и Той е наш. А това значи, че всичко Негово е и наше. Но онова, което е Негово, винаги носи мир и радост. Затова радостта би трябвало да е обичайно състояние на нашия дух. И то винаги, а колко повече в дни като днешния!

Ето, колко много сме ние тук днес. Нека изпитаме своята съвест и с нейна помощ сами да си отговорим на следните въпроси:

Кой от нас се радва така, както се радва затворникът, получил свобода след като дълго се е измъчвал в мрачна и душна тъмница? А така би трябвало да се радваме всички ние в Христа Иисуса, защото чрез Него получаваме свобода от непоносимия затвор на лъжата, греха и земните пристрастия. Ако не изпитваме в себе си такава радост, то помислете - дали не е за това, че още се намираме във вериги и тъмница?

Кой от нас се радва така, както се радва наследникът, комуто е върнато и предадено в пълна власт безнадеждно загубеното наследство? А така би трябвало да се радваме всички ние в Иисуса Христа, защото в Неговото име сме призвани за наследие нетленно, неувяхващо, запазено за нас на небесата. И ако не изпитваме такава радост, то вижте - не е ли за това, че още не сме се удостоили да получим това наследие?

Радостта не може да бъде предизвикана насила. Който е встъпил в общение с Господа и е вкусил всички Негови блага, не може да не се радва. А който, странейки от Господа, не е вкусил тези блага, него колкото и да го подканваш, не можеш да го накараш да се радва. То ще бъде все едно да кажеш на слепия - гледай, на глухия - слушай, на безногия - ходи!

Но тогава какво да правим ние, ако сме попаднали в това число? Да не се ли радваме? И празникът - да не бъде ли за нас празник?!! - Не! Нека се постараем и ние да се радваме заедно с другите. Да се възрадваме за човешкия род, за който са приготвени такива блага! Да се зарадваме за останалите наши братя, които вече са ги получили. Да се помъчим да се порадваме и за себе си, защото и на нас ни е дадена надеждата да ги получим. И да побързаме веднага да пробудим своето усърдие - заспало или съвсем замряло. Ето, всички са на пир при Господа - радват се и се веселят. А ние какво? - Нима сме сами врагове на себе си, та не отиваме там? Нима входът е заключен за нас? Нима няма да ни приемат? Или ще ни лишат от нещо? - Не!... Господ предлага всичко на всички. Върви само по пътя, който ти е показан и всичко ще имаш. И радост ще получиш - такава силна радост, че никой няма да може да ти я отнеме! Амин!

Светител Теофан Затворник 1863 г.

Скъпи брагя и сетри, честитим на всички ви Светото Рождество Христово! Нека неговата неугасваща светлина ви съпътства в житейскея ви път!

От Манастира