Кървав екшън в манастира в любителски разказ от интернет
Зловеща сцена в манастира Св. Николай Мириклийски Чудотворец, завършила с клане, е избрал за свой сюжет автор на къс разказ, публикуван през Февруари 2008 година в сайт за гражданска литература ХуЛите. Авторът на разказа е известен само със своя псевдоним bliznaka и това е единствената му публикация в сайта.
Подобни сайтове са създадени, за да насърчават таланта на любитебите писатели и поети, които търсят изява и признание за своите произведения.
Разказът започва с посещението на главния герой Петър в манастира с цел за запали свещ, където, обаче, е пресрещнат от младежи-наркомани, които го сплашват и му искат пари. Героят на разказа, обаче, убива единя от нападателите и си тръгва.
Ето и самият разказ:
"- Красива е пролетта над Кладница - помислих си аз и усилих радиото в колата. Вземах бавно завоите на живописния път, който се вие след селцето нагоре, в полите на Витоша и разделя склонове, рекички и величественни борови гори. Слушах Ейси/Диси и се наслаждавах на огрените от слънчеви лъчи склонове, докато паркирах пред малкото манастирче. Слязох от колата и се запътих към старата и порутена църква в дъното на двора, за да я разгледам и да запаля свещ за любимите си живи и мъртви обичани хора. В двора беше тихо и само двете момчета, пред входа на църквата, нарушаваха усещането за древна святост. Снажни с мътни погледи и скъпи дрехи, стояха и тихо си говореха нещо.
Приближих до входа:
- Ей, шефе, дай пари за бог да прости - измърмори единия и двамата се усмихнаха през зъби.
- Айде давай я виж ква хубава кола имаш, какъв си се стиснал, знаеш ли колко струва хаша напоследък - посбутаха се пред входа и се спогледаха, като малки пакостници. Преминах с труд покрай тях , влязох в мрачното предверие на храма спрях се за да купя свещ, после плахо пристъпих в църквата.
Разгледах свещенните изображения на бога и на светите хора и се отправих към свещника, а там вече ме чакаше едното момче, кожено яке, странно крещяща верига на врата и нагъл поглед:
- Е скрънзо, и тук вътре ли ми се правиш на беден, давай пари че иначе лошо ти се пише, все ще излезеш от тук и ще пробваш да избягаш с червената си кола, дай пари! Я, какъв хубав часовник имаш - избута ме и задърпа часовника от ръката ми. Аз го блъснах, разтреперан застанах под купола на църквата и през сълзи изкрещях пред смълчаните други посетители:
- Господи, дай на хората светлина, дай им разум и сила да те следват, дай им надежда и вяра и моля те, прости на този, които ме измъчва днес.
После се запътих към изхода,като вървях все по бавно, а странно спокойствие се възцаряваше и изпълваше душата ми.
Излязох от църквата, навън нямаше никой, само пролетното слънце галеше нежните цветове на дърветата, застанах плътно до входа и извадих кривия си и остър касапски нож. Момчето излезе секунди след мен и припряно започна да се оглежда. Аз го настигнах:
- Ей, обърни се да ти дам дължимото - и с всичка сила забих ножа до дръжката…
Запалих колата и я подкарах към изхода на паркинга, под нежните лъчи на залязващото слънце над Кладница, а там назад, лежеше момчето, осветено в медножълто , с вече умоляващ поглед насочен далеч нагоре, в небето, и с пурпурен кръст върху тялото, разливащ топлата му кръв в прахта.
Бавно взех завоя и се насочих надолу, към следващата църква, аз, Петър, Събирача на изгубени души."
- Ей, шефе, дай пари за бог да прости - измърмори единия и двамата се усмихнаха през зъби.
- Айде давай я виж ква хубава кола имаш, какъв си се стиснал, знаеш ли колко струва хаша напоследък - посбутаха се пред входа и се спогледаха, като малки пакостници. Преминах с труд покрай тях , влязох в мрачното предверие на храма спрях се за да купя свещ, после плахо пристъпих в църквата.
Разгледах свещенните изображения на бога и на светите хора и се отправих към свещника, а там вече ме чакаше едното момче, кожено яке, странно крещяща верига на врата и нагъл поглед:
- Е скрънзо, и тук вътре ли ми се правиш на беден, давай пари че иначе лошо ти се пише, все ще излезеш от тук и ще пробваш да избягаш с червената си кола, дай пари! Я, какъв хубав часовник имаш - избута ме и задърпа часовника от ръката ми. Аз го блъснах, разтреперан застанах под купола на църквата и през сълзи изкрещях пред смълчаните други посетители:
- Господи, дай на хората светлина, дай им разум и сила да те следват, дай им надежда и вяра и моля те, прости на този, които ме измъчва днес.
После се запътих към изхода,като вървях все по бавно, а странно спокойствие се възцаряваше и изпълваше душата ми.
Излязох от църквата, навън нямаше никой, само пролетното слънце галеше нежните цветове на дърветата, застанах плътно до входа и извадих кривия си и остър касапски нож. Момчето излезе секунди след мен и припряно започна да се оглежда. Аз го настигнах:
- Ей, обърни се да ти дам дължимото - и с всичка сила забих ножа до дръжката…
Запалих колата и я подкарах към изхода на паркинга, под нежните лъчи на залязващото слънце над Кладница, а там назад, лежеше момчето, осветено в медножълто , с вече умоляващ поглед насочен далеч нагоре, в небето, и с пурпурен кръст върху тялото, разливащ топлата му кръв в прахта.
Бавно взех завоя и се насочих надолу, към следващата църква, аз, Петър, Събирача на изгубени души."
Главният герой - Петър, "събирача на изгубени души", както е назован, провокира възприятието за смирения вярващ, специално посетил обителта, за да запали свещ, който не само, че нарушава божите заповеди, но и осквернява божия храм. "Ако те ударят по едната буза, подай си и другата" е библейското предписание, което божият поклонник не спазва в тази сцена. Неназована, обаче, в разказа остава друга, често цитирана библейска мъдрост "Който нож вади, от нож умира".
За нас, хората от Кладница, е любопитен и избора точно на нашия манастир за разиграването на този сюжет. Дали авторът е местен и това е манастирът, който най-добре познава, или пък наистина е имал срещи с непознати съмнителни субекти в района? Това не знаем, но и сме неприятно изненадани от свързването на Кладнешкия манастир с негативен образ като този.
Източник: ХуЛите
