Астрономическата фотография над Кладница дава много добри резултати
Тук в полите на Витоша рядко се питаме за чудатостите на небето през нощта. Въпреки това много от нас сме се вглеждали в глъбините му в ясните летни нощи. В тези моменти на съзерцание ние обикновено мислим за бъдещето, пътувайки във времето провокирани от многото научно-фантастични филми, които сме изгледали през живота си. Дали ще е "Междузвездни войни", "Седморката на Блейк" или "Стар Трек" - тези наши мисли витаят в бъдещето.
Други се вглеждат в миналото и ролята на звездите за древните обитатели на Витоша. Такъв е Георги Велев, писателят-изследовател, който миналата година разбуди страстите с хипотезата си, че морените са създадени, за да улавят слънчевите лъчи в точно определени астрономически моменти, или да отразяват на земната повърхност конкретни съзвездия. Такъв е и учителя Петър Дънов, който е посочвал места тук в планината с връзка с космоса. Мнозина и до днес бродят из Витоша в търсене на древни астрономически и ритуални комплекси - тракийски или още по-древни.
Моят най-впечатляващ личен опит в наблюдаването на небето над Витоша беше една вечер миналта есен, когато трима души заедно закъсняли след залез слънце от посещение на връх Селимица, се спускахме в тъмното по морените на Танчовица. Под нас имаше само едри обли морени, а над нас кристално чисто звездно небе. Благодарение на яркостта на звездите и наличието на полумесец ние успявахме да видим къде стъпваме. Защото, ако го нямаше това мъждукъщо осветление, вероятно щяхме да си изпочупим краката из хилядите ниши между облите каменни късове. Чудно е усещането да си между две чудеса на природата - звездното небе и Витошките морени.
И ако миналото и бъдещето са проекции на настоящето, то астрономията в съвремието ни е предимно наука, която борави със своите високо технологични средства.
На границата между науката и хобито пък е Астро-фотографията. Редица любители на тази дисциплина, харчещи сериозни средства, за да се сдобият с най-добрата оптика и фотографски аксесоари, са готови да посетят какви ли не места на открито, на високо и посред нощ, за да заснемат дори една единствена звезда. Ако някога сте опитвали да снимате нощно небе с обикновен фотоапарат, добре знаете, че това е почти невъзможно - размазани черни снимки с бели петна по тях. Ако исакте да можете да правите такива снимки трябва да се запознаете с астрономическата фотография, както и да си купите съответната професионална скъпа фотографска техника.
С такава техника на 15 май 2007 година, точно преди четири години, точно такива фотографи пристигат в Кладница. Те поемат по черните пътища в планината и точно в полунощ заснемат съдвездието Лъв, и по специално комплексът от три галактики известни като Лео Триплет. Трите големи галактики са М65, М66 и NGC 3628, a малката в ляво е NGC 3593. За тази снимка научихме от астрономическия форум Звездно общество Всички, членове на форума, видяли въпросната снимка единодушно я оценяват като много добра. Ето защо, ицлица, че според днешните научни астрономически разбирания Кладница се оказва изключително добро място за снимки на космоса.
Можете да видите снимката на Лео Триплет от Кладница в пълен размер тук
Източник: Звездно общество
