Треньорът Ангел Станков е родом от Кладница

Треньорът е почитател на цигуларя, музикантът не стъпва на мач

Кой е Ангел Станков?

За да си виртуоз, трябва да тренираш като футболист, казва професорът

Един от най-големите почитатели на Ангел Станков е Ангел Станков. Треньорът и цигуларят се запознали лично само преди десетина години, когато футболният спец ръководеше "Левски". Срещата станала в кафе-сладкарница "България". И двамата са с отлични впечатления един от друг. Но футболистът знае за своя съименник от самото начало
на концертната му дейност. Работата е там, че треньорът е любител на класическата музика и има голяма колекция дискове. Казва, че го успокоява. Любимите му композитори са Моцарт, Бетовен, Вивалди и Йохан Щраус. Следял по афишите възхода на цигуларя Ангел Станков. Когато се запознали, получил от него покани за няколко концерта, които му доставили голямо удоволствие. Музикантът, уви, не се интересува от футбол, така че няма да отиде на мач.
И двамата се насочват към професията си съвсем млади, и двамата благодарение на нея са обиколили света. Футболистът идва в София на 14 години, когато баща му започва работа в комбината в Кремиковци. Рита първо в "Академик", после във видинския "Бдин", където го виждат и харесват от "Левски". По това време играе с фамилията си - Йорданов. Но... понеже в отбора на сините вече има футболист Йорданов, при това голмайстор на "А" група, Ангел почва да излиза на терена с бащиното си име Станков. Така остава известен във футболните среди и като играч, и като треньор.
Музикантът пък е от стар баташки род. Проследил е фамилията си до 1666 година, когато прадедите му, братя Станкови, собственици на Станковите чаркове /воденици/, подаряват мястото, на което е построена старата черква в Батак.
В тази църква през 1876 г. в голямото Баташко клане загива прадядо му. Дядо му, бебе, оцелява, и на осем години е пратен от майка си
с една жълтица в джоба да си търси късмета по белия свят. И той го намира - учи в Пловдив, завършва право в Швейцария, става адвокат и до 1942 г. е народен представител. Музикантът носи неговото име.
Бащата на цигуларя също е адвокат, преди войната е бил един от малкото специалисти по международно право, но след 9 септември 1944 г. отначало е принуден да се прехранва като общ работник. Къщата им е разрушена при бомбардировките през 1944 г. и семейството се пренася в Княжево, където ентусиасти като бъдещия голям композитор Борис Карадимчев основават музикална школа към читалището. В нея се записва да учи цигулка Ангел Станков.
Родителите му го насърчавали най-вече защото тази професия нямала нищо общо с политиката, заради която семейството преминало през много несгоди. "Аз съм единственият музикант в рода - смее се професорът. - Дъщеря ми Елена наследи името и професията на майка ми, която преподаваше английски."
След като завършва консерваторията, Ангел Станков специализира при Манук Парикян в Англия. Дуото му с Йосиф Радионов има голям успех - двамата печелят няколко някои престижни международни награди, включително първата на международния конкурс в Осака. Цигуларят свири с италиански инструмент - "Антонио Розандони" от 1904 г.
"Да ме бъркат с професора? Бих искал, но не се е случвало - казва треньорът. - Музикантите нямат противник, докато ние имаме винаги и от нас се иска победа на терена. Треньорът може да постигне много успехи, но след първата загубла всички се обръщат срещу него."
Музикантът обаче вижда нещо общо между двете професии: "Както футболистите трябва да тренират всеки ден по няколко часа, така инструменталистът не трябва да престава да свири. Винаги си нося цигулката, дори когато сме на почивка."
Крум Благов
източник: Стандарт