Последните дни на Футболното игрище

Тук можете да видите едни от последните кадри, показващи игрището в действие, използвано по предназначение. Заснети са от туристи. Днес на това място има една голяма тузарска вила на администрацията на Делта Хил - разбираемо, защото последното местонахождение на игрището беше точно до Делта Хил, от другата страна на шосето, отиващо към язовира. На 50-70 метра зад тези момчета се намира асвалтирания път водещ към Резиденцията.

Преди (Гледка към селото - прекрасна е)

Днес (Тузарска вила)

В действителност аз помня това игрище с това му местонахождение много малко. Имам чудесни и сантиментални спомени от игрището, когато то се намираше на улица Стадиона - точно в подножието на селото.

Старото игрище в далечината

Не случайно улицата, водеща до това игрище се нарича Стадиона. Размерите му наистина бяха професионални, каквито и мачове се играеха, макар в междуселските турнири. Освен, че размерът на игрището беше голям, то си беше структурирано като за сериозни прояви. На приложената снимка можете да видите постройката на съблекалните, а билото над тях играеше ролята на естествени скамейки за публиката. От там можеше перфектно да се наблюдава развоя на играта. Долу при очертанията публика също имаше, но там обикновено почваха сбиванията, които са си нещо нормално в селските първенства.

В детските ми спомени повече помня мачовете, които играехме с нашата тайфа, много пъти дори на цялото игрище. Представете си метър и двайсет висок малчуган как пази 7 метрова врата висока 2 метра. Добре, че често оставяха мрежите да не гоним много топките. Имало е случаи да се събираме 50 човека и да играем в отбори от по 25 души - малки, големи - всякакви. Но именно в такива игри се раждат и добрите играчи. Помня дори, че Пепи Мангиза (който е от Кладница го знае), като юноша вече играеше в младежкия отбор на Миньор Перник. На това игрище се е учил.
Много популярна беше играта Дупеница, която се играе на една врата от два отбора, който победи цели другите с топката по дупетата.

Очертанията (маркировката) на игрището беше направена не с бяла боя, а с посипани трици, от които имаше в изобилие от дъскорезницата над селото на улица Дабо.
От южната страна на итрището минаваше Кладнешката река и много често сме гонили топката там, като падне в нея. Но в този си участък реката вече е по-бавна и това задание не е трудно. В същия участък на реката, на 50-тина метра на югоизток от игрището в посока към къщите се намира устието на колекторния канал от тръби, който препасва Витоша откъм Владая и събира планинските потоци, които впоследствие отвежда в Кладнешката река, а тя в язовир Студена. Това устие завършва с утайник, който е един изкуствен вир с дълбочина метър - метър и двадесет и е идеален за разхлада. Много често преди мачовете деца и юноши се къпеха вътре, скачаха и дори се мушкаха навътре в тръбите за забавление. Аз лично се страхувах, защото по-това време не умеех да плувам.

Няма как също да подмина така наречения ландшафтен обект "Табано". Това е една естествена рампа или шанца за екстремни изпълнения с велосипед. Всъщност е един къс 20 метров черен път, спускащ се от улица Стадиона от билото над съблекалните до ниската част на игрището. Наклонът на този склон е около 70 градуса - много стръмен, и е доста страшничко спускането по него. Въпреки, че е чудесна детска атракция, аз самият къто малък доста трудно събрах смелост да я изпробвам с моя Школник.

Помня и един "Мунчо" - не се казваше така точно, но това беше един младеж, умствено изостанал, който се подвизаваше в обсега на игрището, защото живееше наблизо. Той основно ни гонеше топката, а ние с типично децко злорадство му се присмивахме, подигравахме, юркахме и обиждахме.

Определено тази зона от географията на селото е мястото, където са се събирали най-много хора на куп. Не само заради футболните мачове, даже много малко заради тях, а основно, защото тук се провеждаше Кладнешкия събор много продължително време през 80-десете години на миналия век. Сградата на съблекалните играеше ролята на сцена за тържествата, до нея веднага до улица Стадиона се нанасяха въртележките, сергиите и джагите. В деня на събора буквално се образуваше огромен няколко хиляден митинг (защо не - селото има над хиляда жители), а улица Стадиона почерняваше от минувачи.
От отсрещната страна на улицата се намираше оброчището със стария дъб, който миналата година изгни и падна. На това място са провеждани много религиозни ритуали, най-съществен от които е Спасов ден.

Имам толкова много спомени от това място. Не зная каква е била причината да се премести игрището, нито пък мястото за събора, но днес тази  зона е лишена и от трите  си  атракции за местните и децата им -  игрището, събора и оброчището. Тъжно приключих, но спомените ми са ми много мили.

използвани снимки: malinov.com kladnica.com