Мария Георгиева Виделова

Изпратено от kladnica на 5 Септември, 2008 - 17:48

Директор на училищетоМария Георгиева Виделова е родена в град Перник. Директор е на училището в Кладница от 1993 г. Пожелаваме й още дълги години да е на този пост и да изживее още много хубави мигове както в професионален, така и в личен план. 

  • Най-хубавото училище от всички училища в оклните села
  • В бъдеще то да се утвърди като Екологично училище
  • Днес децата са по-свободни и не изпитват този смразяващ страх
  • Ако днес децата Ви са пораснали и училището не Ви трябва, помилсете за нуждата от училище на своите внуци

Цялото интервю с Мария Виделова вижте тук

Интервю с директора на ОУ "Св.Климент Охридски "

Какво Ви свързва с Кладница и откога сте в нашето село?
 
      В ОУ "Св.Климент Охридски" - с.Кладница започнах работа като директор на  20.09.1993 г. През селото бях минавала единствено като турист. Идвайки, заварих едно приветливо, уютно училище, с интересен архитектурен интериор, различаващ се от стандартните училища, в които съм работила. Експерта от РИО-Перник - Даниела Божичкова, която ме представи пред колектива, ми каза, че ми поверява най-хубавото училище от всички училища в оклните села. В това наистина се убедих по-късно, когато започнах да посещавам другите училища.
 
Разкажте за Вашата работа като директор на училището, за проблемите, с които се срещате.
 
      Работата ми като директор на училището приех с желание, тъй като целият ми професионален път до този момент беше преминал като учител в училищата от Пернишки регион - бях работила във всички етапи на образованието, от начален през прогимназиален до гимназиален етап. Познавах децата, тяхното развитие, израстване и съпътстващите ги проблеми в обучението и възпитанието им от 6-годишни до 17-годишни. Това ми даваше увереност и самочувствие да приема предизвикателството на длъжността "директор".
      В началото на работата ми като директор заварих един сплотен учителски колектив от професионалисти. Проблемите за съжаление се появиха при излезлите и завършили вече ученици. Много "приятно отмъщение" им беше да проявяват чувставата си към училището и учителите като чупят стъклата на прозорците на класните стаи през лятото или в края на годината. Това говореше, че тези ученици са излезли от своето училище с обида в сърцата си и нямат нормално усещане за носталгия и обич към училището, в което са учили 8 години. Този пропуск на учителите в общуването им с учениците трябваше да се отстрани.
      Като директор, започнах да се отнасям по-приятелски с учениците, с тези, които се учат, и другите, които вече са завършили, но идваха по различни поводи в училището. Изисквах с този подход да работят и учителите. Постепенно учениците - настоящи и бивши - променяха отношението си към училището. Със завършилите основно образование осмокласнници вече се разделяме като приятели с тържествено връчване на Свидетелствата им, като те дават израз на уважение и признателност към учителите си.
 
Какво означава за Вас длъжността директор на училището в село Кладница? Считате ли работата си за привилегия?
 
      Работата ми като директор на училището считам за привилегия, свързана с голяма отговорност. Харесвам работата си, не ми тежат отговорностите, тъй като по принцип много обичам децата. Това стои в основата на избора ми на професия.
 
Каква мечтаехте да станете като дете и представяхте ли си, че някой ден ще станете директор на училище?
 
      Моята детска мечта беше да стана учител. Не съм си и помисляла, че някой ден ще бъда директор.
 
Какво е мнението Ви за децата днес? Можете ли да направите паралел между сегашните ученици и Вашите връстници?
 
      Смятам, че днешните ученици са доста по-информирани, но психически са по-раними. Децата от моето поколение имаха страх от учителите, директора и училището като цяло. Радвам се, че днес децата са по-свободни и не изпитват този смразяващ страх, който пречи много на детето да разкрие себе си и способностите си.
 
Известно е, че децата в училището са малко и средствата не достигат за много неща. Има ли бъдеще училището и какво предприемате, за да го има това бъдеще?
 
      Като директор, заедно с всички работещи в училището, се стараем училището да бъде привлекателно за децата. Намеренията ни са в бъдеще то да се утвърди като Екологично училище за регион Перник. Още от 2002 г. популяризираме тази идея и се стремим да привличаме и деца от други населени места, най-вече от райони със замърсен атмосферен въздух.
      Досега ежегодно сме имали 10 пъуващи ученици. Със средствата от Училищното настоятелство сме осигурявали безплатни абонаментни карти.
 
Какво ще посъветвате и пожелаете на учениците си?
 
      На учениците през предстоящата учебна 2008/2009 г. ще пожелая да бъдат по-старателни и отговорни към учебните занятия, да обичат учителите си и да опазват училището си. На родителите на нашите ученици ще пожелая да бъдат по-съпричастни към обучението и възпитанието на децата си. Нека заедно учители и родители да обединим усилията си за доброто обучение и възпитание на децата ни. Те са нашето бъдеще.
 
Посланието Ви към кладничани.
 
Към жителите на с.Кладница ще се обърна с апел да работят за запазване на училището си, като не допускат лекомислието, на което се поддадоха хора от други пернишки села - да търсят голямото училище и да нехаят за бъдещето на своето. Ако днес децата Ви са пораснали и училището не Ви трябва, помилсете за нуждата от училище на своите внуци.