Китно селце се превръща в лунен пейзаж

Фадроми, багери, каменотрошачни машини денонощно тормозят гражданите на някога китното пернишко село Студена. Едно време то е било известно с плодовете си не само в Перник, но и в София. Но сега мястото прилича по-скоро на лунен пейзаж. Непрестанно се чуват взривове, шумът е нетърпим, прахът от каменоломните полепва навсякъде, отделят се вредни емисии, непрестанно бучат тежкотоварни камиони. От вибрациите къщите са се напукали, канализацията е силно пострадала. Над 200 семейства се се изселили, защото животът им в някога красивото селце е станал нетърпим.

Специалисти смятат, че честите взривове могат да предизвикват разместване на земните пластове. Отново заради тях и тъй като районът е карстов, водата изчезва от едно място и се появява на друго. Въпреки че селцето се намира във вододайната зона на Перник и на областта и е съвсем близо до язовир “Студена”, хората са на воден режим. Заради дейността на агресивните предприемачи около градчето са се образували около 15 нерегламентирани сметища. Когато вали дъжд, водата се стича през тях, смесва се с инфилтрата от боклука и след това така

замърсена се влива в питейния колектор

В района има над 13 незаконно действащи каменни кариери, а в края на 2005 държавата разрешава учредяването на две нови строителни концесии за по 35 години. Схемата за добив е проста. Голяма част от фирмите имат разрешение за търсене и проучване, а на практика извършват добив, защото няма кой да ги следи и да ги санкционира. По същата причина фирми като ЕТ “ДЛВ – Добри Владимиров” и ЕТ “Венцислав Йорданов – Надежда” копаят без никакви документи. Отговор на въпроса защо тези нелегитимни компании продължават да упражняват дейност дават представители на Българския зелен кръст, които установяват, че районният прокурор Николай Цветков например е отказал да образува наказателно производство срещу ЕТ “Венцислав Йорданов – Надежда” за

незаконен добив

на скална маса край село Студена.

Също така необяснимо е как фирма “Хидрострой” може да копае чакъл от кариери, които се намират върху

ниви, ливади и гори на хората от селото. Странното е, че когато селяните са се опитали да си върнат земите, поземлената комисия им отказва по един или друг повод, а след това терените незаконно са дадени за експлоатация на строителни дружества.

През 2002 МОСВ внася в Министерския съвет становище, че трябва да се прекратят процедурите по предоставяне на разрешение за търсене и проучване на терени за добив на скална маса, тъй като има сериозни вредни влияние върху здравето на хората и върху околната среда. Само че тогавашният МС под ръководството на Симеон Сакскобургготски не се трогва от проблема. Сегашното правителство също не желае да предприеме нищо по въпроса. Затова МОСВ издава още две удостоверения за търговско откритие на находища Студена – Валога и Шумнатица, а регионалното министерство учредява две нови трийсет и пет годишни концесии – на австрийската фирма „МАБА-строй” и на „Инжстрой”. Всъщност “Инжстрой” е свързана с печално известната австрийска фирма “Щрабаг”, която вече години наред строи разширението на Софийското летище. Името й нашумя през последните седмици, след като се оказа, че окачения таван на новия летищен терминал се срина, а няколко дни по-късно стана ясно, че по пистата има вдлъбнатини. Консултантите на компанията обясниха, че са я посъветвали да не поправя пропадането, защото щяло да стане по-лошо. Очевидно тази тактика е типична за дружеството, защото наскоро от фирмата са посъвтвали и хората в Студена да преодолеят психическия стрес от невероятния шум.   

По повод проблемите в Студена земеделското и екоминистреството твърдят, че при тях няма нищо кой знае какво: „Извършва се открит добив на строителни материали – варовици, в 6 участъка от находище „Студена”, разкрито през 1971 година”. Животът на хората от селцето обаче се е превърнал в кошмар.

Дончо ИВАНОВ, гл. секретар на Движение за зелена България: 

Бивш министър трови живота на хората в Студена

В село Студена всяка година се появяват нови кариери. Сред собствениците им има бивш министър, кюстендилска мутра, както и хора, имащи отношение към “Стомана Перник” и преработката на скрап. Хората в селото са пенсионери, беззащитни са, а кметът не може да направи нищо. На практика всеки, който получи финансиране по европейски проект, със или без разрешение, започва да копае в с. Студена. Почти цялата инфраструктура, която се финансира по програми на ЕС, се строи с чакъл от това пернишко селце.

Всеки, който реши да си дигне къща в София, праща две фадроми и един багер да копаят из изоставените кариери в Студена и част от материала му излиза без пари. Администрацията не прави нищо, защото тя дава разрешителните за “проучвания” и добив на скална маса. Откакто ние започнахме да се занимаваме с проблема, видяхме и как екоминистерството прави проверка за нивото на шума например. Пристигат от ведомството, избират си една добре шумоизолирана къща, правят замервания, викат кмета да подпише протокол и след това ни изпращат отговор, че ги занимаваме с глупости. Когато попитахме Министерството на земеделието и горите защо част от кариерите са на частни земи, отговорът беше, че хората не си били поискали имотите както трябва. И Министерството на околната среда и регионалното министерство не откликват на жалбите. Затова Българският зелен кръст ще сигнализира на Международния зелен кръст, чийто член е, и ще се обърне за помощ към Европейската комисия, към комисаря по околната среда и към комисаря по разширяването. 

Михаил МИШЕВ, председател на инициативния комитет в с. Студена: 

Подали сме над 60 жалби

Искаме в селото да дойде правителствена комисия от експерти, която да огледа китния кът на Голо бърдо, да се срещне с хората от Студена и тогава да се вземат мерки. Решили сме да кандидатстваме за Книгата на рекордите Гинес заради варварското отношение на човека  към околната среда. Кариерите стигат вече почти на 200 метра от селото. Пред екологична криза сме, защото вододайната зона е превърната в бунище. Фадромите, като идват от София, Кюстендил, Дупница, изхвърлят боклук и след това ги товарят с чакъл. Въздухът е замърсен, дишаме син прах, боровата гора до селото побеля, шумът е над всякакви норми. Взривовете са непрестанни, а язовирът по права линия е на 1 километър. Домашните животните няма къде да пасат, няма и диви животни вече. Освен това искат да унищожат и близкия паметник на културата – т. нар. местност Гробът, където има антично християнско селище от ІІ век. Сега “Инжстрои” и “Мабастрой”

искат да го вземат за 35-годишна концесия. Подали сме над 60 жалби до всички възможни институции, но те

си прехвърлят топката.

Адриана НЕДЕВА

Източник: в.Седем