Само висшите растения на Витоша са колкото в цяла Англия
Планината Витоша – най-старият природен парк на Балканите, създаден преди около 70 години – е единственият, в чието подножие се простира един столичен град. За “меда” и “жилото” на подобен крайградски парк разказва неговия директор Тома Белев.
“Не случайно Витоша е най-посещаваният природен парк у нас, казва той, добавяйки, че близостта с метрополията има и други предимства. - Разбирате, че колкото повече посетители, толкова повече внимание се обръща на финансирането и толкова по-голяма подкрепа има една защитена територия.
През последните 10 години посетителите се увеличиха на около 3 млн и половина годишно. Това е добре след наблюдаваното спадане до към милион и половина в края на 90-те години. Опитваме се да концентрираме посетителите по определени маршрути, по които създаваме съответната инфраструктура за отдих. И същевременно в непосредствена близост до тези натоварени маршрути имаме абсолютно съхранена дива природа с високо ниво на спокойствие, което позволява примерно на мечките да живеят в непосредствена близост до големия град.”
Предлагаме ви флаш-версия, за да се насладите на прочутото витошко лале, ароматния планински крем, омайничето и изумителните багри на есента във Витоша
Едва ли има другаде в Европа столица в непосредствена близост до защитена територия, обитавана от диви мечки. Но мецанитне са само част от уникалността и богатството на дивата природа на Витоша. “Тук се срещат 1500 вида висши растения – почти толкова колкото са те в една цяла Англия или Холандия” – посочва с гордост директорът на парка. Някои от тези растения се срещат единствено тук като например прочутото витошко лале, чиито едри цветове огряват поляните с жълтите си пламъчета. Рядкост е и ароматният планински крем. Не случайно едно от характерните цветя в тази планина носи названието “омайниче”. На Витоша можете да наблюдавате още към 250 вида птици, над 500 вида дневни пеперуди, както и разнообразни пещерни обитатели. 50 разновидности на мравката трудолюбиво щъкат из планината. Тук се намират и две уникални пещери – “Духлата”, която е най-дългата, и водната пещера “Врелото” с най-големите у нас пещерни зали. За отбелязване е, че присъствието в планината на едно вълче семейство и дузина зимуващи тук мечки са толкова дискретни, че малцина туристи вярват, че те реално съществуват. “Имаме и мигриращи мечки, които идват от Рила и Пирин, където е една от най-големите им популации. Това е много важно за нас, доколкото малката численост на местните мечки не позволява на вида да просъществува. Мечката е много чувствително животно – подчертава г-н Белев - тя отбягва хората и срещите между мечки и хора в планината са рядкост. През последните 25 г. не сме засичали конфликт между мечката и човека – било нападение върху домашни животни, върху пчелини или върху хора. Вълците пък обитават много по-широк ареал в планината. Със сигурност можем да кажем, че едно вълче семейство живее в южната част на планината, над село Босник. И с тях няма регистрирани конфликти. В планината има достатъчно дивеч заради дейността на държавната дивечовъдна станция “Витошко” край язовир Студена.”
В границите на парк “Витоша” се намират най-големите високопланински торфища в България. За да бъдат те съхранени, ръководството на парка се опитва да намали ползването на планинските води. С темата за ползването на водите от големия град преминаваме естествено към въпроса за “жилото” на едни такъв крайградски защитен парк. За щастие най-големите рани на цивилизацията върху него са останали в миналото.
“В исторически план голяма част от планината е била обезлесена, припомня Тома Белев. - Днес имаме запазени отделни екземпляри от естествено разпространените някога тук видове – като започнем от клека и минем през бялата мура, белия и черния бор. Към 1920 г. започва възстановяването на горската красота на парка с масови обществени залесявания и до края на 70-те години последните ерозирани парчета в северната част са вече залесени. В резултат на това усилие в момента имаме отново една зелена планина над столицата. И тази красота на багрите, която днес радва окото, особено есенно време, е постигната с много умно и внимателно насочване на естествените природни процеси чрез засаждане предимно на местни видове.”
Част от “жилото” на крайградското местоположение на Витоша е трудното съчетание на разнопосочните интереси и очаквания на хората от парка.
“Тези, които смятат, че трябва да развиват и да печелят от ски-туризма, виждат планината само като място за пързаляне в удобна близост до големия град – подчертава директорът на парка. Различните групи виждат ясно собствения си интерес и трудно забелязват, че планината се ползва и от други хора, които не споделят техния интерес. Като се започне от пешеходните туристи, велосипедните катерачи, пещерняците, алпинистите и т. н. Опитваме се да съчетаем и дадем възможност тези различни интереси да разполагат със своя територия за изява в парка. Алпинизмът например е забранен в някои скални комплекси, където гнездят редки птици, но пък им е предоставена местността “Комините” – най-близкият до София катерачески обект, който се използва за обучение. Планът за управление на парка предвижда използването му не за постигане на високо спортно майсторство, а поставя акцента върху обучителната дейност”.
Най-острото “жило” на близостта на планината до столицата са мощните строителни апетити. Директорът на парка Тома Белев смята, че с приетия м. г. план за управление, пред тези набези най-сетне е издигната надеждна бариера.
“Планът за управление категорично забранява както новото строителство, така и разширяване на съществуващото, казва той. - Допустимо е на места поставянето само на сглобяеми постройки, които след време да бъдат демонтирани. Що се отнася обаче до периферията на парка, там трудно можем да въздействаме. До 1990 г. между границите на парка и планината имаше един доста широк буфер – над половин километър - с бивши земеделски земи, започнали да се самозалесяват. Тази ивица беше една гаранция, че къщите няма да започват от границите на парка, както е сега на много места. За съжаление отделните главни архитекти на столицата позволиха този буфер да бъде застроен. Вече над 50 процента от границите на природния парк “Витоша” са граници с населени места. Затова ние сме много чувствителни по отношение на урбанизирането на околните територии в посока планините Верила и Плана, доколкото това са единствените места, чрез които Витоша се свързва с други, широки басейни от дива природа и гарантира просъществуването на много видове.”
В момента ръководството на парка се опитва да изключи от територията му някои застроени още преди десетилетия части от периферията му. А за сметка на тях да включи в границите на парка онези красиви природни кътчета и екосистеми, които са се съхранили между парка и града като Княжевската борова гора например. Така природният парк Витоша, който в момента включва 90 на сто от естествените и полуестествените природни екосистеми на планината, ще ги обхване изцяло. Политиката на парка е да не изгражда нови пътеки и алеи, а дори да “затваря” част от тях като изостави поддръжката им. Така туристическият поток ще бъде отклонен от важни за оцеляването на дивата природа кътчета в сърцето на планината, където обитателите й няма да бъдат обезпокоявани.
Мария Димитрова
Източник: БНР
