Сведения за пещерите на Южна Витоша от пътешественика Евлия Челеби
Интересни сведения за тайнствата на пещерите в близост до днешния язовир Студена, разказани от турския пътешественик Евлия Челеби се разказват в следващия текст:
"През XVII век е живял и работил и най-известния за времето си османски пътешественик Евлия Челеби. Многобройните му странствания са описани в оставените от него 10 тома ръкописни пътеписи. Те обаче получават популярност и пълно признание като исторически извори едва в края на XIX и началото на миналия век . През 1901 А. Шопов за първи път публикува превод на откъси от пътеписите на Челеби. По-късно, известният турколог Г. Д. Гаджанов прави превод на том ІІІ и V от пътеписите [Гаджанов,1909] под заглавието "Пътуване на Евлия Челеби през българските земи през средата на XVII век. Публикуваният превод представлява определен интерес за нас ,защото в него намираме най-ранното, за сега, описание на карстовия феномен - пулсиращ извор. Без всякакво съмнение в случая става дума за карстовия извор "Живата вода" край с.Боснек, което недвусмислено се потвърждава от разказа на Челеби за посещението му в планината Витоша:"Един стар юрук ни каза:,"Тук на една скала има една чешма, която се казва чешма на щастието . Идете там да си го опитате." В публикацията, под черта авторът на превода преразказва съдържанието на следващия текст:"Тук Евлия Челеби надълго и широко разправя, че тази чешма се състояла от една бистра и сладка вода, която течала от една гладка,лъскава,стръмна и висока до набесата скала. Който е пролял кръв или на млади години е извършил някой грях, като пасивен педераст, такъв човек щом посягал да пие вода, последната преставала да тече. Евлия сам бил свидетел, как няколко души успели да пият вода, а други не."
Значително обстоятелствено е съобщението за същия извор и близката до него едноименна пещера. То е публикувано едва през 1875 [Цанов, 1875], но за сметка на това съдържа значително по-богата информация, част от която се схожда с написаното от Евлия Челеби. Описанието има особен познавателен интерес, поради което ще си позволим да цитираме по-голямата част от него: " ... У Граовско, 6 часове далече от София, има едно планисто място, което наричат Сръбски Самоков [ по късно Попово - изселено във връзка с изграждането на язовир Студена б.а]. Там има една подземна дупка, която ще улезнеш и ще вървиш унътре със свещ. Тоя вървеж се продължава нещо 1/2 час, доде дойдеш до една чешма. Тая чешма за грешните преставала, а за праведните си течала... Една стара бабичка ми приказваше:"Ние пойдохме с наша позната другарка, за да идем на Сръбски Самоков. Влезвахме у пещерата, приближихме водата, която течеши. Другарката ни като приближи да се поомие, защото у пещерата е кално, изведнъж чешмата изгъгри и водата престана. Ние й рекохме да се оттръгне, защото е грехота, она се като оттръгна, чешмата пак протече, ние се омихме и пийнахме, а нашата другарка си остана кална. При чешмата има корито от камик изделяно, дето св.Богородица си е къпала Исуса Христа. Има горе на таваньо, също от камък, циците на Мати Божия и кой е праведен, над него капнува капка от тях. ... Има много отделения на подземни дупки. В една от тях ако влезне сляп человек, он прогледва, а окат ослепява. Една от тия дупки ходи чак у Самоков. Водата на чешмата, за която казах по-горе, се губи у една дупка. Казват, че са спущали шарена пръчица, която е излизала в Светата вода у Бояна." Цитирания текст не само, че описва добре известната ни пещера Живата вода край с.Боснек, но и илюстрира начинът, по който народа обожествява произхода на природните карстови явления."
Алексей Жалов
Източник: Пещерен клуб "Хеликтит", София
