Витошки легенди: Еничарски камък и Плачи камък
Едно от крайвитошките сказания разказва за дол Еничарски камък и скалата Плачи камък, в Струмския дял на Витоша.
Кладнишкият болярин, под чието владение бил селата Кладница, Мърчаево и Крапец, притежавал доста земи и гори. Той топял желязо на Витоша и го изковавал на Крапецкия самоков. Заради самокова го нападнали османлиите.Той се оттеглил в най-сигурната си крепост над с. Кладница. Там отрано била подготвена храна и вода, защото планински поток, чрез подземни кюнкове, течал през крепостта, и пак чрез кюнкове се отичал към поляната Ралевица.
Цели две години българите в крепостта се бранели срещу еничарите и още дълго щели да се бранят, докато веднъж една жена излязла от крепостта. Еничарите я видели, проследили я и я заловили. Подложили я на мъки и тя казала всичко, казала и от къде взимат вода. Тогава еничарите отбили с голям камък потока, още в началото.
И до днес този поток носи името Еничарски камък. Затворените в крепостта останали без вода и се предали. Посекли ги до един на скалата срещу Кладнишкия манастир, коятоот тогава се нарича Плачи камък.
Източник:
Леонид Йорданов, "Планината Витоша", София, 1977.
Кладнишкият болярин, под чието владение бил селата Кладница, Мърчаево и Крапец, притежавал доста земи и гори. Той топял желязо на Витоша и го изковавал на Крапецкия самоков. Заради самокова го нападнали османлиите.Той се оттеглил в най-сигурната си крепост над с. Кладница. Там отрано била подготвена храна и вода, защото планински поток, чрез подземни кюнкове, течал през крепостта, и пак чрез кюнкове се отичал към поляната Ралевица.
Цели две години българите в крепостта се бранели срещу еничарите и още дълго щели да се бранят, докато веднъж една жена излязла от крепостта. Еничарите я видели, проследили я и я заловили. Подложили я на мъки и тя казала всичко, казала и от къде взимат вода. Тогава еничарите отбили с голям камък потока, още в началото.
И до днес този поток носи името Еничарски камък. Затворените в крепостта останали без вода и се предали. Посекли ги до един на скалата срещу Кладнишкия манастир, коятоот тогава се нарича Плачи камък.
Източник:
Леонид Йорданов, "Планината Витоша", София, 1977.
сайт: Моите планини
