Как се стига до Живата вода

Най-лекия вариант е от с.Боснек. Още щом влезеш в селото има разклон - под малък ъгъл напред се разделят две улици. Тръгваш по лявата и стигаш до църквата на селото (интересна е, хвърли едно око). Точно след църквата се тръгва наляво по улица "Живата вода". След 5 мин излизаш от селото и следвайки по почвен път отдясно на реката (доколкото я има) по Добри дол навлизаш в планината. След около 20 мин ходене минаваш над може би най-голямата пещерна система на Балканите "Екстрем-Врелото", която още се изследва. Е, на пътя нищо не се вижда, но е добре човек да го знае. След още 30-40 мин. достигаш разширение на дола с леко наклонена поляна. Преминава се надясно по диагонал. Ориентир са двата по- малки дола идващи от дясно.Подминаваш първия, на който се вижда оголена, леко скалиста част и се мушваш в гората на втория дол. Точно преди навлизането сред дърветата се оформя и пътеката. Пресичаш потока и с леко изкачване за около 5 мин стигаш до самия извор. Там има и един заслон, дето не му е там мястото, че почти е смачкал самия извор, ама хайде... Веднага след заслончето наляво има полянка. Пресичаш я и се спускаш по малка пътечка към дерето. Отново пресичаш потока. Леко се изкачваш и правиш обратен ляв завой. Точно тук в дясно има скали, от които при пълноводие извира вода от пещерата Живата вода. След завоя, все по пътечката за около 100м стигаш входа на пещерата, който е рамкиран с цимент.

Ето и дългия вариант

От центъра на Кладница се тръгва по слизащата надолу улица отдясно на пощата. Тя извива надясно през един мост, изкачва се, минава покрай едно магазинче и извежда в покрайнините на селото (20-30мин). Там улицата става коларски път и излиза от селото, като от дясно остава връх Долни Раковец (1007м) – симпатичен оголен почти изцяло голям хълм с швейцарска морава в подножието. Все по пътя извиваш наляво и доближаваш река Матница. След 15-тина минути надясно от пътя с лек наклон, слиза пътечка, която води до (доколкото си спомням паянтово) мостче над реката. Тук имаш два варианта – по пътечката и все по пътя.

ПЪРВИ ВАРИАНТ:
Слизаш по пътечката и пресичаш реката по мостчето. Над него с две стръмни извивки пътеката (позанемарена) тръгва в лявата периферия на малка обрасла разлата долчинка. Нататък „обраслостта” намалява, но се появяват характерни струпвания на камъни покрай пътечката. Излизаш на недобреоформени но хубави поляни, рамкирани с горичка включваща брезички. Много е благо да полегнеш там... А за палатчица... м-м-мм-м... Аре че се отплеснах! Достигаш дъното на долчинката, което представлява нещо като затревена обрасла „паница” (ми друго определение по- точно не се сещам ). Насочваш се към левия и край, където точно зад дърветата маркиращи горния край на „тревистата паница” минава път. По него си надясно, където бързо излизаш на открито при разклон край който има хранилка за диви животни (разбирай сърни и елени). Тук двата варианта се съединяват.

ВТОРИ ВАРИАНТ:
Продължаваш по пътя, подминавайки пътечката. Вървиш все по пътя, докато не достигнеш място, където отляво има стабилен туристически навес (екстра за цър пър и за дъждовни неуредици!...), а от дясно, пътя пресича реката по мост. Веднага след моста има разклон. Наляво пътя е по- неоформен и върви нагоре по реката към заслон Дивия бик (не си мисли че това е заслон – дъждобрана ти или това което подмина са сто пъти по- добър вариант) и към местността Даин Кладенец (мнооого убава чешмица с черпак за охлаждане на зажъднели гърла). Ти обаче, си надясно и нагоре по по- ясния път. Той се изкачва над реката и извивайки като цяло наляво достига разклона с хранилката, където се съединява с първия вариант.

От разклона си наляво. Пътя веднага навлиза отново сред дървета. Нататък върви почти по хоризонтал, следвайки основния приток на река Жедна (долу вляво – разлата падина, зад която се види едно равно риде идещо от връх Шапев рид. Ако пазиш тихо можеш да видиш или в падината или по рида отсреща сърни, а дай боже и елени. По пътя е мнооого вероятно да видиш следи от мечка. Тук живее едно семейство, което слиза редовно до дола да пие вода, а както е дъждовно, 100% можеж да срещнеш следи.

Малка вметка – ако следата е без „пета” значи е предна лапа, ако е със „пета”, значи е задна. Умножаваш дължината на задната лапа по 5 или 6 и получаваш приблизителна височина на екземпляра в холката (точката на гърба над двата предни крака на животинчето). Мечки няма да видиш, щото са си като цяло нощни животни, освен ако не са ги прихванали нещо дивите. Иначе семейството е от „боровинкоядните”.

Е, все по пътя стигаш място, където той пресича дола с обратен десен завой и се изкачва на билцето. Тук отново разклончета... Следваш този път, по който се спускаш леко напред и извиваш наляво. След това извиваш надясно, минавайки покрай скрита зад дърветата долчинка. В нея има едно ловджийско чакало, което също може да се ползва при лошо време. Нататък пътя извивайки надясно, постепенно излиза на заоблената и разлата връхна част на връх Шапев рид.

От тук има две възможности. Едната е да продължиш по пътя и бая да пообиколиш, да слезеш в друг дол и т.н. и т.н. Не ти го препоръчвам. Най арно е да зарежеш тоя път – (вече трябва да ти е писнал). 100-тина метра след като подминеш най-високата точка на върха (пада се на 20-тина метра отдясно на пътя ти) се спусни наляво към дерето и слизай докато не стигнеш потока. След това тръгни по течението, докато не стигнеш пътечката, която споменах в краткия маршрут. Онази, по която от извора се отива до пещерата. Като я стигнеш, надясно по нея е за пещерата, а наляво е за извора...

Общо от с.Кладница до извора е добре да си пуснеш 4 часа време...

Ако искаш да влизаш в пещерата - в началото има малко предверие, където в левия край в малка ниша можеш да си оставиш раницата. На пръв поглед тавана в заличката (тя е 5х4 метра) слиза в отсрещния край, създавайки впечатление, че няма повече. Ти обаче не вярвай на очитте си и отиди - навеждаш се леко и надясно продължава галерия. По нея се върви около 200 метра, като в края се минава една локвичка, едно стеснение (скално мостче - може и отгоре, може и отдолу) и след две извивки внимавай - става стръмно!

Ще излезеж на малка "пързалка" свалящата те за 5 метра в основната зала на пещерата. Тук на дъното между камъните отляво идва и надясно си заминава малко поточе, водите на които извират на самия извор и на скалите при острия завой споменат по-горе. Ако се катериш добре, може да се изкачиш на отсрещния край на залата и след няколко чупки и промушвания горе и долу стигаш до висящ (прикачен) сифон - абе мивка виждал ли си - е, същото!

Източник Клуб Туризъм Dir.bg, автор Момчил, Редактирано