На Витоша като на Витошка vol. II - 24.06

Изпратено от stanko на 22 Октомври, 2007 - 04:49
Ю-хуууу, този път направихме ужасно слънчасващ преход от Кладница, през Селимица и Острица до Златните и после до Княжево. Имам чувството, че на Витоша беше не по-малко от 25 градуса, та не ми се мисли вчера какво е било тук в града! Обаче пак се опържихме в собствен сос и си докарахме неповторим текезесарски тен!

Началото се постави в 9 часа пред Министерство на земеделието с атака на маршрутката за Кладница. Успяхме да се наврем вътре всичките 12 или там колкото човека бяхме, шофьора през цялото време взимаше правостоящи и някъде към Владая ми се искаше да изляза през стъклото, вече си дишахме въглеродния двуокис. За щастие народа в маршрутката не бяха баир будали като нас и кротко си слезнаха да се пекат на Рударци.

Кладница: минаване през Смесения магазин, аз първо нахлух в селския хоремаг, е явно ме влекат кръчмите, ама за свое оправдание ще кажа, че магазина беше добре замаскиран! Оттам се занесохме до хижа Селимица, хапнахме по някой и друг сандвич, пихме по бира (за сефте и аз да пия бира докато се мотам по чукарите), изядоха ни няколко хиляди комара и потеглихме към златните. Освен това тоя път се изложих със снимките, щото кой да ти забележи че не ми е пусната светкавицата и половината са някакви сюрреалистични такива.



В началото всичко ок - горичка, прохлада що-годе, качвахме се все нагоре и нагоре и като излезнахме на Острица ни се разказа играта - един безкраен бетониран път и нито помен от сянка! Все едно не си на Витоша, а на магистрала Хемус, липсваха само перманентните ремонти! Ама пък иначе преди това - красота:







И като минахме горичката и се пльоснахме на шосето се почна едно движение, едно чудо - коли, коли, коли, КАМИОН! Камиона спретна задръстване насред Витоша, но не отреагирахме навреме за снимка. Надишахме се на бензинови пари и се почувствахме в София. Аз с копнеж гледах два високи върха насреща, които обещаваха поне 10 градуса по-малко, ама бяхме напреднали с времето и не ме огря. Малко преди Златните мостове спряхме в една изсъхнала борова горичка за хапване и попаднахме случайно на едни хорица, които си се печаха там на полянката полуголи, та малко се стъписахме и ние, предполагам и те. През цялото време си имахме и касетофон, закачен на единия другар на раницата и хората малко видиотено ни гледаха по пътеката - някаква странна компания от всякакви индивиди и от тях се носи некъв бесен мьетъл.

Междувременно ставаше все по-населено и по-населено, направо не можеш да се разминеш от народ, а на Златните беше като на Попа в 8 вечерта! От там по пътечката към Княжево и до Бялата вода за последна почивка. Та по тази пътечка срещнахме две мацки, които смело щрапаха нагоре с токчета и бели панталони. Освен това решихме, че е крайно време да сложат пешеходни светофари там където пътеката пресича шосето... баси трафика, баси чудото!

И финала беше в кръчмата на колелото на петицата в Княжево. Та там се запознахме с един култов образ, който се представи за Лудия горски от Княжево. Първо стрелял, после питал и бил шеф на борците! Човека си търсеше вода за да си разреди ракията и я намери в чашката с цветето на масата :).

Добра разходка беше, въпреки жегата (един от нашата дружинка намери алтернативен начин за охлаждане - с панталона и кубинките във всяко срещнато поточе). Сега освен Пирина вече сме замислили и Лакатник - Пършевица - Леденика - Враца с преспиване някъде из Балкана.

Много се кефя че си намерих други баир будали и ентусиасти да обикаляме чукарите ;)

Източник: Lucy's Site