СТОЙЧО МАЗГАЛОВ СИ ОТИДЕ УНИЗЕН ОТ ТОДОР ЖИВКОВ

Театралният колос от Любимец не се възстанови от тежкия инсулт

Големият актьор Стойчо Мазгалов ни напусна преди броени дни, но още в мемоарната му книга “Театрален лабиринт”, излязла през миналата година, се долавяше духът на житейската равносметка, на дистанцирания в добрия смисъл на думата поглед към битовите и творческите кривулици. Разбира се, в гилдията се знаеше, че доайенът на Сълзата е болен, че е получил тежък инсулт и почти не излиза от дома си. Но едва ли някой е предполагал, че “завесата” ще се спусне толкова бързо…

Драматургът Георги Данаилов, автор на пиеси, които от средата на 70-те постепенно превърнаха театъра в най-прочутото средище на свободомислие, е човекът, написал приживе “реквиема” на Мазгалов. Всъщност той пръв огласи известния, където трябва, но премълчаван факт, че биологичният край на актьора просто сложи точка на дългогодишните му страдания и отшелничеството в село Кладница. Култовият театрал от Любимец се оттегля от света още през далечната 1984-та, когато по заповед от най-високото място го свалят от директорския пост в “Сълза и смях”.
“Поводът за уволнението на Стойчо Мазгалов като директор на нашия театър беше пиеса, която вече бе играна с успех във Варна. Наричаше се “Хиляда метра над морското равнище”. Авторът й Петър Маринков бе млад човек, безусловно познаващ чудесно героите си, жители на едно село в подножието на Балкана.
Започнаха да викат Стойчо по разни инстанции и да го убеждават да спре постановката. Той, разбира се, не се съгласи. Премиера имаше. Но Стойчо загуби поста си. Научихме името на новия директор от Цветана Манева, която винаги бе добре осведомена.
Тогава не знаехме, че това всъщност е краят на “Сълза и смях”. Стойчо Мазгалов остана няколко месеца като актьор в театъра, започнаха да го провокират и той напусна.
Всеки театър има години на възход и години на падение, сменят се поколения, сменят се директорите, режисьорите, но аз мисля, че възходът на “Сълза и смях” беше съзнателно прекъснат. Той беше станал изразител на бунтарски настроения, средоточие на желанието за промяна. Такова нещо не можеше да се допусне.
И самият Стойчо Мазгалов унизен, почти изоставен, беше обезличен в разцвета на силите си… Показателно бе, че той не се отрече от възгледите си, заинати се, почти се вдетини, но си остана комунист за разлика от мнозина, които го унищожиха и се преобразиха”, дава воля на емоциите си бившият драматург на Сълзата.
Мазгалов е назначен за директор на театъра съвсем ненадейно, сред като преди това е бил партиен секретар. Постът му е предложен или по-точно – наложен, лично от Тодор Живков. Един хубав ден секретарката на Тато го привиква на пожар в ЦК заедно с неговия верен авер и колега Първан Георгиев. Докато чакат в приемната, зяпат заседанието на политбюро. Всички седят чинно и слушат с благоговение Първия, който говорел рязко и жестикулирал отсечено, за да се знае кой “командва парада”. По-късно разбрал, че тогава Тато направил на пух и прах постановката на пиесата “Комунисти” и главната мишена на гнева му бил тогавашният директор на Сълзата Иван Кондов.
След въпросното заседание този колос на сцената е уволнен и заточен в Бургаския театър.Това според клюката води до сериозно влошаване на здравето му и до разпада на брака му с актрисата Росица Данаилова, сестра на всенародния любимец Стефан Данаилов.
Речта на Тодор Живков най-после свършила. Той грабнал една чаша, напълнил я с коняк, сипали по една и на загубилите ума и дума актьори. “Венчавам те за директор на театър “Сълза и смях”, рекъл Тато на Мазгала, а после се обърнал към Първан Георгиев и го “ръкоположил” за шеф на театър “София”. Двамата скочили, почнали да го убеждават, че тази работа не е за тях, че не са подготвени, но Живков бил непреклонен. Наредил им лаконично “да се оправят с Павел Писарев” и после напуснал кабинета. Преди това обаче ги предупредил зловещо, че “ако са казали само дума някому за това тук”, с тях е свършено. През оставащото до 1984-та време Тато се правел на приятел и фен на Мазгала и го уверявал, че докато е първи секретар на партията, той ще бъде директор на Сълзата. За съжаление големият актьор се хванал на въдицата и си повярвал, че първият човек в партията и държавата е зад гърба му. Последвалите събития му показали, че си е правил сметката без кръчмаря.
Хората по върховете на властта приемат на нож не само дебютната пиеса на Петър Маринков “Хиляда метра над морското равнище”, но и пиесата на мастития драматург и бивш кадър на официоза “Работническо дело” Кольо Георгиев, озаглавена “Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер”.
В първата реагират като бик на червено срещу черния мерцедес, на когото се дзверят селяните, явно принадлежащ на ВИП-бракониери от София. Кои можеха да се возят в подобен автомобил навремето и гърмяха на поразия в безброй ловни резиденции, било съвършено ясно. Шефът на Комитета за култура и член на ЦК на БКП Георги Йорданов е човекът, избран от Първия да посече опасните опуси на Маринков и Георгиев и по този повод да вземе главата на директора на Сълзата, дръзнал да застане зад подобни “провокации срещу строя”.
“След два или три дни ме повика Георги Йорданов. Руга ме много и тежко, че съм допуснал такъв спектакъл в театъра, връща лентата назад Стойчо Мазгалов.
И докато търсех думи да отговоря, той ме затисна за “Четвърта-пета степен но скалата на Рихтер” – пиеса от Кольо Георгиев, постановка на Красимир Спасов. Там главният герой (Марин Янев) бе лекар хирург. В един монолог говори за нищожното заплащане на лекарския труд, за трийсетте стотинки за една операция и за постоянната кутия шоколадови бонбони, а след един динамичен диалог със съпругата си (Цветана Манева) двамата се мушват под едно одеяло. Явно тези неща най-много са го впечатлили /или неговите съветници/.
“Каква е тая гавра с лекарите, какви са тези измислени стотинки? Да кажеш на моя приятел Георгиев и на Краси Спасов да махнат този монолог! И
какво правят Марин и Цветана под одеялото?
Мислиш, че хората не забелязват? Това е! Нареждам спектакълът “Хиляда метра над морското равнище да спре, а “Четвърта-пета степен по скалата на Рихтер да се очисти от тези глупости и тогава да се играе… И време ти е да починеш от директорската работа…”, завършил гневния си монолог шефът на Комитета за култура. Присъдата на Мазгала, макар и написана от друг, много по-висшестоящ човек, било прочетена.
Именитият театрал изхвръкнал като тапа от Сълзата и намерил подслон до пенсия в Народния, “последното убежище на изгонените директори”.

Силвия ПЕШЕВА

ДОСИЕ
• Пред изданието на народа дългогодишният политзатворник по времето на Тато и емигрант във Франция Георги Константинов – Анархиста заяви, че неговият съученик от гимназията в хасковското село Любимец Стойчо Мазгалов е бил доносник на ДС. Неговите доноси станали причина за убийството на 6 невинни деца и 20-ина възрастни от района на Хасково и Свиленград, брутално разстреляни на границата.
Анархиста нашумява с това, че още като студент първа година по математика в СУ взривява паметника на Сталин в тогавашния Парк на свободата. От смъртната присъда го отървава кончината на “бащата на народите”, който умира само две седмици след “атентата”.
• “През 1991 г., след 18-годишно отсъствие от България , се зарових в архива на МВР, видях досиетата на трима нещатни сътрудници на ДС и доносите им срещу мен и онези момчета, които разстреляха. Лично Стойчо Мазгалов е правил няколко пъти предложения да бъда изключен от ДСНМ като неблагонадежден и опасен. Представяте ли си, доносите бяха писани от Стойчо Мазгалов и подписани от двама мои добри приятели – Добю Калайджиев, по-късно офицер от ДС, и Кръстю Добрев – Попето, станал впоследствие важен номенклатурен кадър на партията. Едва сега си давам сметка защо толкова добре се отдаваха на Мазгалов ролите на предатели и доносници. Играеше ги истински. И днес продължавам да наричам тези трима мръсници с общото име Мазгаловите, защото са свирили по свирката на бъдещия актьор”, не крие антипатията си Анархиста.
• “Този човек има умствени отклонения”, контрира обвиненията на своя съученик Стойчо Мазгалов пред репортер на ШОУ, но отказа по-обстойно интервю заради влошеното си здраве. “Това са пълни глупости. По онова време, за което говори Анархиста, аз съм бил 14 години”. Според покойния актьор Анархиста се бил вманиачил на тема ДС и не е видял “никакви документи в архива на ДС”. “Никога не съм бил сътрудник на ДС – нито щатен, нито нещатен”, категоричен бе бившият директор на Сълзата.

източник: bulpress.net