Кой продаде Кладнишката крепост "Стражата "
Миналото на с. Кладница е продадено със знанието на шепа хора, които "възроптаха" срещу сделката, но бяха убедени да не повдигат този въпрос. Не се съмнявам, че документите за покупко-продажба са перфектни, има си хас при тези закони един добър юрист да не оправи в своя полза един казус, който се прехвърляше от институция на институция последните 15 години. Виновен е не този, който е купил обекта, а този, който е помогнал да се продаде. 10 декара антична и средновековна история е продадена за приблизително 160 000 лв.
Та скъпи мои горди съселяни, е толкова струваме всички, които се гордеем, че сме кладничани. Тази земя е пропита с кръвта на тези, които спасиха вярата, на тези, които клаха децата си 300 години преди Бачковския манастир, за да не бъдат потурчени, благодарение на тези БЪЛГАРИ в селото ни никога не са живяли турци, а какво направихме ние за благодарност, един кръст не сме поставили на мястото на клането, делим се на червени, сини и бембени, плюваме се и се замерваме с компромати. Може ли архитекта на Община Перник да ни обясни как се строи и как се продава паметник на културата, как се заобикаля закона? - Радвам се, когато виждам над Българските крепости и калета да се вее Българския национален флаг!!! - дали ще го видим и над Кладница, зависи от всички нас...
Кладнишка крепост от
Кладнишка крепост от Уикипедия, свободната енциклопедия
Кладнишка крепост е името на средновековна българска крепост, разположена на югозападните склонове на планина Витоша, близо до село Кладница, Пернишко. Чрез археологически разкопки и проучвания е установено, че Кладнишката крепост е построена в периода 5 - 6 век.
Мястото, което крепостта заема е изключително стратегическо. Тя се намира на билото на нисък хълм, който обаче от три страни е обграден от много стръмни склонове. Освен това от крепостта съществува визуален контакт с околните крепости.
Кладнишката крепост е една от големите български крепости. Общата площ на територията , оградена от крепостните стени е около 10 декара. Останките от стените имат средна височина от около 0,70 метра.
Крепостта е принадлежала към система от планински крепости, защитавали подстъпите на град Сердика. Според византийските хронисти при превземането на Сердика от хан Крум и приобщаването ѝ към българската държава българите унищожават всички околни крепости. Тогава вероятно е първото разрушение на крепостта.
По издялана на камък карта на крепостта ясно се вижда, че тя е имала двойни яки зидове от ломен камък и хоросан и входът ѝ е от югоизток. Намирани са остриета от стрели, върхове на копия, остриета от ножове, фини жълтеникави стъкла, монети, керамични теглилки, съдове - цели и счупени, рисувани с геометрични и растителни мотиви, а също керамични сита. Крепостта е имала две нива на застрояване. Според останките по-високата част е имала административни функции — тук именно се е намирала и трикорабната базилика, чиито основи се разкриват при дълбочина над 1,5 м в по-ниската част е пребивавала войската, а също и оръжейните работилници.
На няколкостотин метра от останките на крепостта се намира Кладнишкият манастир,който е въстановен през 1848 г. след специално позволение от Султана.В самата крепост освен ранно християнската базилика е имало и параклис на Св.ПЕТКА,който се е намирал в североизточната част на крепостта-основите още стоят.В крепостта е имало подземие което е имало изход на отсрещният байр и еслужело при обсада за контра-атака на обсадените.
За съжаление голяма част от крепостта не е достъпна за посетители, тъй като насред хълма, в който се намира, има охраняема частна собственост, където туристи не се допускат.