Спря да тупти завинаги едно сърце на 15г. ВИЛИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

Изключително неприятна, побиваща тръпки и смразяваща новина. Тази вечер чух, че е станало подобно нещастие, без да знам подробности и без да ми беше ясно, че е свършило по най-лошия начин. Незнам какво да кажа на близките, а и на всички нас, които вероятно сме засичали десетки пъти момчето из селото. Нищо не може да утеши тази загуба. Дано най-близките намерят сили и утеха в този труден момент.

Не мога да не отбележа, че за пореден път се налага тегобата, че Кладница е сполетяна от върволица от нещастни случаи с младежи, които починаха през последните три години. Всички, изтръпнали помним, както двете момичета, които се блъснаха в стълб в Рударци, убийството на Веско пак в Рударци, а и само преди месец младия баща Милен, който сложи край на живота си. Случаите са повече от броя на пръстите на едната ръка.

За селото това са поводи за много дълбок размисъл, молитви и мерки, защото когато един живот прекасне, всичко останало губи значение.

    Присъединявам съболезнованията си и молитвената си утеха, отправени към близките на Вилислав. Много е тежко както за родителите и близките, така и за всички нас, когато си отива млад, недокоснал се още до възможностите които разкрива пред него живота, човек. И наистина, както отбелязва Станко, това е повод за размисъл. Но не размисъл суеверен, а задълбочен и искрен. Не станахме ли прекалено себични? Не започнахме ли да гледаме на околните като на предмети, а не като на живи души? Материалните ни интереси не задушиха ли духовните? Не подтикваме ли към такива ценности и идващите след нас? Къде отидоха непосредствеността, сърдечността и любовта към ближния? Та нали и той като нас е образ и подобие Божие, на което трябва да се радваме и обичаме като самите себе си! Престъпната небрежност и откритата агресивност произтичат от себелюбието, което поражда гордостта, а тя от своя страна е майка на всички пороци. И това, разбира се, не се отнася само до нашето село, за да мислим че над него е легнала някаква тежка прокоба.     На Задушница аз бях в гробищния парк на село Рударци и каква е равносметката: Веско - жестоко убит, Стефан - убит от един от най-близките си приятели, Асен – прострелян при неясни обстоятелства, Дончо – покосен от коварна болест. Всичките млади! А някои от тях оставиха и невръстни дечица. И всичкото това в последните 1-2 години. Какво се случва? Да не би да сме забравени от Бога?     И тук е може би уместно да си спомним думите на Свещеното писание: „Господ когото обича, него наказва”. На пръв поглед изглежда несправедливо, но и ние като родители наказваме собствените си деца, когато искаме да ги вразумим и не слушаме оправдания от рода: „Ама Гошко, ама Тошко...”, а казваме: „Те си имат родители. Нас ти ни интересуваш”! Така и Господ, като любящ баща на всички ни, изисква от нас да преосмисляме и възвръщаме към правилния път живота си. И тъй като всички ние съставляваме Христовата църква, това не е персонално отношение към близките на Вилислав, а изискване към всички ни, защото той е част от нас, а можеше да бъде и наш син.    Днес, Неделя месопустна, започва подготвителната седмица за Великия пост. Нека се обърнем към себе си и да се вгледаме в другите – близки и далечни, с очите на Божията любов. Да поискаме следващата неделя прошка от онези, които волно или неволно сме засегнали с дума или дело и с освободена съвест да направим равносметка на досегашния си живот! И нека помним, че Бог не изисква от нас показност, защото Той „не гледа на лице, а на сърце”, а иска взаимно благоволение и любов, защото Той Самият е любов! „Милост искам, а не жертва, казва Господ”.    Скърбим за това, че Вилислав ни напусна трагично! Нека Бог прости всичките му волни и неволни прегрешения, ако е имал време през краткия си, непознал лукавствата на света живот, да извърши такива!     На родителите искаме да кажем, че най-искрено им съчувстваме и ги молим, да не загърбват в неутешимата си скръб Господа, защото Той е единствената ни утеха и надежда в този изключително несправедлив свят, който сами сме си създали, а да си спомнят молитвените слова от ектенията: „За да ни избави от всяка скръб, гняв, беда и нужда, на Господа да се помолим”!    Божието благословение и милостта Му да бъдат с всички нас!    отец Илия