10 ноември
На тази дата преди 19 години е свален от власт генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет на НР България Тодор Живков.
Статията на Любима Йорданова вижте тук
Пиша тези неща, защото за много от младите хора те не са известни, а историята трябва да се познава. Българите също бяха изненадани от неочаквания обрат в политиката на БКП.
Тогава още не знаехме, че на 9.11.1989 г. е паднала Берлинската стена, която разделяше двете цивилизации в Европа - Западната и Източната. Българските медии мълчаха за случващото се в ГДР.
В началото бяха гражданите на ГДР
Протестите срещу комунизма в бившата Германска демократическа република са започнали още през есента на 1989 г., както свидетелства книгата на "Нов форум" - "Сега или никога демокрация, Лайпцигската есен през 1989 г.". Според хрониката на събитията те са започнали в Лайпциг още на 10 септември 1989 г. със свикването на "Нов форум".
Един от лозунгите на лайпцигските протести е следният: "Както демонстрираме сега, така ще живеем утре". В снимки и текст книгата показва историята и съпротивата срещу режима от страна на гражданите на ГДР. В началото протестите са били само в посока на добиване на право на пътуване извън социалистическия лагер и за по-хуманен социализъм.
Скоро обаче са прераснали в искане за обединяване на Германия, с което започна и краха на социализма в Европа, протестите обхванаха и другите бивши социалистически страни.
България - началото на Промяната
Така се казва книгата, посветена на събитията в България, издание на фондация "Мира арт" със съставител Мирослава Кортенска и фотоси от Вернер Тил, Германия. Тя съдържа авторски материали на хора на словото, техни впечатления от случилото се около и след 10 ноември 1989 г., илюстрирани със снимки от протестите в България.
Лозунгите от първия демократичен митинг в България на 18 ноември 1989 г.
Първият демократичен митинг на независимите дружества и клубове в България се състоя седмица след пленума на Централния комитет на Българската комунистическа партия, който свали от власт Тодор Живков.
Ще цитирам част от лозунгите, събрани лично от мене на площад "Александър Невски" по време на събитието и регистрирани в книгата ми "Езикът на Промяната", София, Буллекс, 1993 г.. Мисля, че няма нужда от коментар. Самите лозунги са достатъчно красноречиви за настроенията на българите тогава.
- Гласност! Свобода, демокрация, плурализъм;
- Нужна е гласност;
- Труд, гласност, свобода, социализъм;
- Живкова преструвка - не. Демокрация, гласност, перестройка - да;
- Години наред БКП - авангард на тоталитаризма в България;
- Номенклатура докога?
- 10 ноември - национален празник;
- 10 ноември - ден на правата. Върнете ни имената /става дума за връщане на турските имена на турското население в България -.бел. авт./;
- Внимание! Правителство, което потиска правата на неговите граждани, сече клона, на който стои. Независимо дружество за защита на правата на човека в България. Седалище гр. Септември, дом Иван Минев, "Загоре" 16;
- Радиото и телевизията - независими;
- Помогнете, настинах от Априлския вятър /визира се Априлският пленум на БКП от 1956 г. - бел.авт./;
- Проблемите на БКП не са проблем на целия народ;
- Преустройството е в наши ръце;
- "Екогласност" = живот;
- Долу Ангел Димитровци. Не петнете повече БЗНС;
- Има още живковци;
- Съд и присъда за Живков и живковци;
- Никога вече сталинизъм и живковизъм. Под съд узурпатора;
- "Свети" Тодор Кръстител /на фона на капки кръв, визира се смяната на имената на турското население в България - бел. авт./;
- Промяна - сега! Демокрация - днес! Гласност - веднага!
- Конституция без чл. 1;
- Отмяна на член 1, точка 2 от Конституцията. Той гласи: "Ръководна роля в обществото и в държавата има БКП";
- Член № 1 - юмрук в лицето на демокрацията;
- Долу чл. 1, свобода на печата.
По-късно, на 7 декември 1989 г. се създаде Съюзът на демократичните сили, който стана символ на Промяната в България. Синята идея завладя душите на милиони българи с надеждата за по-добро бъдеще на страната ни. Емоцията доминираше над трезвия реализъм, за време от около едно десетилетие гражданите бяха забравили, че животът е делник, а не празник.
Това е щрих от един исторически период, времето на Промяната в България след 1989 г., времето, когато Богдана Карадочева, Васил Найденов и Стефан Димитров пееха: "Господи, дай на България път, светлина, свобода."
Автор: доц. д-р Любима Йорданова
Източник: Actualno.com
