Баба Павла писала на Хрушчов

Игуменията на Кладнишкия манастир „Св. Николай" дала напътствия на легендарния съветски лидер да пази мира на Земята

Този текст може да бъде препечатван само след изричното съгласие на автора. Разрешение да бъде ползван е дадено изрично и само на http://kladnica.com. Всяко неразрешено препечатване се смята за нарушение на авторските права.

Мнозина в пернишкия край пазят жив спомена за игуменията на Кладнишкия манастир баба Павла. Всеки, който се е докосвал до личността на монахинята с умиление си спомня нейната готовност да помогне, да даде мъдър съвет, да съпреживее радостта и скръбта ти. Архивите пазят нейни стихове, известна е и биографията й, но вероятно напълно неизвестен е фактът, че баба Павла е писала на Хрушчов.

13 дни от септември 1959г. са останали паметни в историята на човечеството с посещението в САЩ на сменилия Сталин и порядките в Съветския съюз  Никита Хрушчов. Това посещение има широк отзвук по целия свят. Откликнало е и в сърцето на българската монахиня.

И в моята душа се разгоря желание да Ви пиша и да Ви поздравя, пише до Хрушчов баба Павла. Писмото разкрива и подробности от нейния жизнен път, и възгледите й за света и подредбата му. Някой може да каже, че е в духа на времето. Сигурно е така, но документът съдържа и непереходна мъдрост, валидна за всички времена. Публикуваме  пълния текст на това писмо, преведено от руски на български като важен и любопитен документ, с убеждението, че от него има какво да се научи. То ни беше предоставено любезно от юриста Лъчезар Никифоров. Преглеждайки книги в библиотеката си той попаднал на един сборник със спомени и статии за посещението на Хрушчов в Щатите през 1959г., озаглавен „Лицом к лицу с Америкой". Книгата е издадена в началото на 60-те години на миналия век. Прелиствайки я с изненада открива и писмото на баба Павла. В книгата то носи заглавието „ Присъединявам се към социалистическия лагер на мира". Ето и пълния му текст:

Уважаеми господин Никита Хрушчов!

С особен интерес четох Вашата реч по време на Вашето пребиваване в Америка, а след това и речта Ви в Москва след Вашето завръщане и в моята душа се разгоря желание да Ви напиша и да Ви поздравя! Айзенхауер призна, че Вие сте изключително динамична личност!

Аз дълго се борих с желанието да Ви пиша, съмнявах се, но в края на краищата реших да пиша по порива на моята душа. Искам да ви засвидетелствам най-добрите си чувства към Вас лично заради Вашите предложения за осигуряване на траен мир за цялото човечество, които не споделям с никого друг, освен с Бога и с моята неподкупна съвест. Смелост ме даде това, че Вие приемате и получавате всички писма, откъдето и да са те.

Пише Ви скромната монахиня Павла, игумения и пазител (аз съм сама) на неголям исторически манастир, разположен в красивата планина Витоша, където някога са намирали приют преследвани от турските поробители.

Уважаеми господин Хрушчов! Сам Бог е вложил във Вас такава мъдрост,  с която Вие можете да отговорите на многобройните и трудни въпроси на американците.

Аз съм бивша словослагателка. В онова време аз не съм принадлежала към работническите организации заради моята дълбока религиозност и към това колегите ми се отнасяха отрицателно. Аз работех в печатницата на братя Миладинови в София, където наред с другата работа често печатахме тайни комунистически листовки. При внезапните обиски на полицията никой, в това число и аз, нищо не издаваше. Там печатаха своите произведения академик ЛюдмилСтоянов, писателят Орлин Василев, покойният Николай Хрелков, Мария Грубешлиева, Елин Пелин и всички леви писатели от онова време. Имала съм голямото щастие да разговарям с великия син на България - покойния Г. Димитров, когато той със своето семейство посети Драгалевския манастир, където тогава аз бях сестра и певица в храма - от 1945 до 1947г.

Аз се питам: кой съзнателен или разумен човек на земното кълбо не би оценил Вашите усилия и Вашата грижа за осигуряването на траен мир на Земята и завинаги да предотврати войната? Нали и нашата свята православна църква непрестанно се моли за това!

Родната наша - на православните българи Църква се възглавява от Негово светейшество Кирил - митрополит Софийски и патриарх Български., който води неумолима работа за мир сред духовенството, сред своите християни, за унищожаване на призрака на войната и за мир в целия свят.

Като следвам примера на моя най-голям, след Бога, началник, вдъхновена от Вашия стремеж и добри чувства към всички хора - да осигурите траен мир и спокоен живот, аз от цялото си сърце се присъединявам към социалистичекия лагер на мира и винаги ще водя работа за мир.

Със своите думи Вие вдъхнахте такава вяра в светлото бъдеще на човечеството и на нашите скъпи деца, че аз поживелият човек (на 54 години съм), ще бъда много щастлива ако доживея и видя комунистическия строй и в нашата Родина, когато всеки ще се труди според силите си и ще получава според потребностите си. А може ли да има нещо по-добро от отсъствието на страх за старостта!...

Уважаеми господин Хрушчов! Ще бъда много радостна ако моето писмо дойде до вас и ие намерите време да го прочетете.

Вие сте ръководител на великия Съветски съюз, на пролетариата, на работниците-печатари, към чието съсловие съм принадлежала и аз и вие не се кичите с гордостта на бившите господари и високопоставените навремето лица, които често не отговаряха на нашите поздрави при случайни срещи на официални места, ако ние не бяхме облечени в такива скъпи дрехи, като тях. Вие по братски подавате ръка на всички хора и се усмихвате на всеки, независимо от дрехите, званията, расата или националността. Вие постъпвате по закона на Христа, съгласно който няма „нито елини, нито юдеи и всички са равни пред Господа".

Аз се радвам, че у нас съществува свобода на религиите и преди всичко свобода на нашето православно вероизповедание, явяващо се чисто, родно, без чуждо влияние, не обвързано с никакви шпионски дела. И нека тази свобода да съществува и за напред, не ограничавана нито от законната власт, нито от личната воля.

Моля, господин Хрушчов, приемете лично Вие  и Вашето мило семейство, моите най-искрени поздрави и благопожелания за крепко здрави и дълголетие,  за да доведете започнатото от Вас велико дело - мир на целия цвят - към пълен успех!

Искрено уважаваща Вас

           и целия   благочестив руски народ

                            монахиня Павла, игумения на манастира „Св. Николай",

                             вблизост до с. Кладница, Димитровски окръг, България

12 октомври 1959г.

И така от това писмо разбираме, че игумения Павла, преди да стане монахиня е била словослагателка в печатницата на братя Миладинови в София. Заради дълбоката й религиозност не е била особено харесвана от колегите й, които явно са били с леви комунистически разбирания. Самата тя разказва, че в печатницата, където работела, се отпечатвали и тайни комунистически листовки. Тя обаче не е издала на полицията вършената конспирация.

Разбираме още, че от 1945 до 1947г. баба Павла вече е била сестра и певица в храма в Драгалевския манастир.  Тогава й се удава случай да се запознае с комунистическия функционер и министър председател на България Георги Димитров, който посетил манастира със семейството си. 

Многозначителни са думите на монахинята: „Аз се радвам, че у нас съществува свобода на религиите и преди всичко свобода на нашето православно вероизповедание, явяващо се чисто, родно, без чуждо влияние, не обвързано с никакви шпионски дела. И нека тази свобода да съществува и за напред, не ограничавана нито от законната власт, нито от личната воля."