Легенда за Римският музей във Витоша

МУЗЕЯТ ПОД ВИТОША"Този документ пази тайната на Великия Римски музей, единствен по рода си за времето, когато е била Римската империя. Тази тайна трябва да се пази, защото този музей може да попадне в ръце, които да заличат онова, що са създали ръцете на много прочути гравьори и художници. Четейки тези редове, човече божи, ти трябва да знаеш, че тази тайна е съхранена досега благодарение божията воля, и клетвата божия не щади никого, който посегне на тези съкровища. Бог е свидетел на страшни наказания, сполетели алчни люде, що престъпят божията клетва. Но, човек божи, що четеш тези посания, пади тайната и не посвещавай тайни господни никому освен на богослужители и само верен човек що може да запази тайната за вечни времена.Който влезе в подземния дворец, да влезе с Божие днание и без зли умисли, що много люде таят в душите си. Да бъде наказан с всички страдания и мъка онзи, който не спази закона Божи...тези страшни писания.Входа на Великия римски музей е в планината що е близо до крепостта на Сердите, на югозапад от крепостта на високото е Великият камък... той ще ви служи при търсенето. На 10 разкрача от водопада отгдето точно пада водата, на северозапад от течението има огромна пукнатина. В основата си е широка 3 разкрача, а в горния край има 2 разкрача. Края на пукнатината ще ви насочи към входа на музея. Той е много тесен и човек трудно минава. Засипан е с много камъни и пръст, но е засипан в началото и при добро желание и с много труд ще стигнете до мраморните врати. Когато се спуснете надолу в дупката, ще ги откриете. Дупката е тясна до 10 разкрача, след това става широка и ще ви отведе до голямо преддверие с широка мраморна врата.От външната страна на входа на музея можете да се ориентирате по това, че от двете страни на голямата пукнатина има образи на демонски глави на скалата от страната на скалата към камъка, откъм реката ще видите на височината на заклещения камък две демонски глави. Всичко таво е работено в триъгълна форма. Двете глави са вкопани в стената и са една до друга. От другата страна на пукнатината, откъм реката, ще видите наравно с основата друга демонска глава в триъгълна форма. Образът е много по-малък от останалите два. Намерите ли тези знаци, ще ви бъде лесно да откриете входа на Великия Римски музей.Великият музей е от времето, когато в подножието е била гробницата на Сайавел. Той е облицован с цветен мрамор, докаран от рудниците на Вратица. Ето и пълно описание на Великия Римски музей.Влизайки през червената мраморна врата, ще се намерите пред стълбище от 700 стъпала, което е от чист бял мрамор. Ще видите, че на всяко 50-то стъпало има площадка с огромни мраморни статуи, които държат светлината на слънцето. Свода на стълбището надвишава 20 разкрача височина. На най-долната площадка, гдето свършва стълбището с 20-те статуи, ще видите огромен синкав Богинс, пазен от двете страни от огромни Динаиди. Огромна метална врата ще се изпречи пред вас. Влизайки през нея, ще останете слисани от красотата на цветната зала на музея. Всички видове мрамор що е съществувал и се е знаел на времето е служил за облицовка на залата.
delfin: Залата на мраморните Богове е тази зала, защото както казах, е сътворена от много цветен мрамор. Колоните, що са пръснати по голямата площ на залата са от различни цветове мрамор и на всяка ще видите глави на много Богове и част от тържествата на Хорнис. Мозайката е от подредени мраморни части с различни цветове и между тях пуртинов прах в много цветове. Грамадна висулка казва за времето преди да бъде направена пещерата за музей. В залата на дъното, към изток са двете грамадни халки, които издърпвайки надолу ще ви изведат във втората зала - ІІ. Тази зала е по-тясна. Тук ще можете да видите историята на всички римски рудници, съществували по това време. Грамадна карта, излята от златен примес ще видите в началото на залата. Размерите са 5 на 5,5 разкрача. На нея са всичси римски селища за времето си. Жълтите златни точки показват златните рудници. В тази зали ще видите всички видове руди, добивани по времето, когато е бил сътворен музеят. Грамадни късове чисто злато говорят, колко богати са били рудниците, когато са ги работили римляните. В източната част на залата има естествен холомск с грамаден къс злато. Безбройни сандъци ще видите с надписи и експонати, приготвени за музея в Рим, но останали тук поради внезапното напускане земите на Сердите от римляните. Факлите по стените на залата са от кост, която свети в светлина със зеленосин цвят. Влизайки това ще ви се стори ужасно страшно, защото самите фигури са по стените, свода и пода, ще ви осветят, но ще свикнете. Човешките фигури, които блестят на западната стена са наистина ужасни и страшни за гледане. Знайте, че те не се движат, както ще ви се стори. Само уплахата ви и веталическата наредба, съчетана с два човешки трупа с еднакъв цвят ги прави движещи се, излъчването на труповете, направено с червен и зелен балсам ги прави привидно движещи се. Знайте, че ако проговорите в залата, то в продължение на часове ще чувате звуци. Тогава ще ви се стори, че тези образи що са по стените и таваните се движат и издават звуци, които могат да подлудят всеки, който влезе тук. Различни дълбоки отвори като фунийки има в тази зала- Като се издаде звук той отива и се връща обратно от тези отвори. Тове е смесване на звукове. Трябва да се мълчи, когато се влиза в залата. Страшно е в тази зала, колкото и да знаете писанията. Нужно е и обувките да не тропат. На южната страна на залата има мраморен престол с халки на облегалката. Една халка има и между краката. Като седнете с двете ръце натиснете халките надолу и издърпайте средната до клина да се заклини. Като сторите това, ще се намерите в средната от петте галерии на най-голямата зала на музея.Залата на животните. Тази зала е със 120 разкрача широка и 7 разкрача висока. Ще видите безброй малки и големи подредени мраморни квадрати. На всеки има по едно животно, изработено от масивно злато. Златните животни и птици са над 260, изключая нощната страшна птица, намираща се в северната страна. Тя е от кост. Очите на животните са диаманти, донесени от Рим. Огромен гущел в естествена големина е в средата на залата. Той е изработен от много метали. Граадата му е 3 разкрача. За тайнствения вход на друга зала е нужно езчезването на един зъб. Така ще отворите стълбището към другата зала на златните открития. В края на всеки мраморен квадрат има парафинен куб. Съдържанието е писано на кожа и казва произхода на животното, тежестта и големината му, мястото където е убито, кой го е убил и кой го е сътворил от чисто злато в сегашния му вид. Внимавайте, защото всеки четвърти квадрат по пода на залата е осов и ще ви отведе в подземната река, откъдето никой не може да излезе.Залата на златните украшения - ІV. Тя е като тази на животните, 4750 изработени златни предмета лежат в каменни сандъци. Ще ви се стори чудно, че тези сандъци са споени с пода. Но и тази тайна ще ви открия. Грамадните топки са нитове, а желязно въже, запоено в топките отива д другата зала, на златните монети и църковни изделия. В края на всяко въже има халка, която не позволява да бъде повдигнат, изместен или отварян.Когато влезете в зала V, ще можете да отворите сандъците. Тук има оръжия и златни стрели - Венвора. Същите са слагани в златна баня след направата. Само жреците на императора са ги имали. Между златните украшения ще видите 70 сандъка със златни статуетки от тържествата на императора. За да ги разгледате и подредите точно , е нужно да се наредят в шахматен ред, както е в описанието. Украшенията до стените са като тези в сандъците, но за разлика от тях, те са единични, без дори да ги има в друг музей в Рим. Всички, които видите на мраморните стени са изработени в подземния рудник Ноленас в Гърция, към Атина. Сандъците от червен мрамор са изработени в подземния двор край крепостта на Сердите, а тези в зелените, са от рудника Сухасо, край Рим. Всеки сандък има документ с броя на предметите, произхода и името на майстора, който ги е сътворил. Забележете, че в залата пода е подреден шахматно, всеки втори квадрат е осов и ако стъпите в такъв ще се простите с живота си долу, в бездната. Внимавайте! Грамадният сандък от бял мрамор със змийска глава, е хранилище на силна отрова. Тя е вечна. Ако посегнете и отворите този сандък, цялата зала ще се изпълни с червен прах и всичко живо що е там, ще падне веднага от моментална смърт. Помнете, че в залата, на западната страна има една плоча с кръст около разкрач. Тя се натиска и отмества. Ако отместите плочата, когато сандъка е отворен, за кратко време всички зали ще се изпълнят с червен дим и ще бъде невъзможно да се влезе в музея за дълго време. Внимавайте!Само при опит за заграбване на музея от лоши хора сторете това. Може да се спасите, ако влезете в колона ІV. Тя се отваря по загадъчен начин... но като отворите вратата, ще се намерите на стълбище, което ще ви изведе навън от музея.
delfin:"Зала V на ужасите, на мумиите и хербарея. Тя е с 2 цвята мрамор - зелен и син. Залата е около 150 разкрача широка. Свода е около 8 разклача висок. Влизайки в тази зала е нужно да не се изпада в ужас, а да се пази спокойствие. Хиляди човешки глави и тела в различна големина ще ви гледат от всички страни. Мумиите на хиляди хора в крайно умален вид ще ви гледат. Те ще ви покажат ужасните начини на римляните, чрез които са стигнали до това съвършенство - да се умали човек дотолкова, че да стане изрод голям колкото човешка ръка, без да измени физиономията и нормалните форми. В северната част на залата ще видите човешки трупове на поставки от мрамор. Тези трупове живи са залети, с течен хетевараст и моментално са замръзнали. Те са кристали и ако ги докоснете няма да знаете, че са замръзнали в дебелина на човешка длан над трупа. Тази безцветна течност е открита от жрецана водата Помарис. Труповете могат да бъдат върнати обратно към живот само с писанията оставени от жреца в парафинен куб до труповете. В южната страна на залата са подредени на поставки много човешки трупове. С тях са правени опити от великия жрец на Самодивската градина Бонивас. Ще изпитате ужасно чувство на студенина при гледката, която ще ви се открие. Човешки тела с присадени глави на животни. Най-ужасната гледка е човешки труп с присадена жабешка глава от рода на подземните жаби великани. Забележете, че очите на всички трупове и глави се движат и светят. Накъдето и да идете ще ви гледат, защото се движат от стъпките ви по мраморния под. Няма да забележите, че е мраморен, защото е покрит с човешки кости с различни цветове. Всичко това вещае ужасна тайнственост на тази зала на прочутия, но рядко виждан Римски музей. Ще видите много тела на мъже, жени, деца. Тези опити са ужасни и разстройващи - тела с животински крайници, глави на жени с уста на змей... Отвращението ще чувствате и от това, което ще видите в следата на залата - трупове с опити от рода на Досекс - хора с две глави. всичко това ще ви подтиска крайно много, но истината е такава, ще я видите, когато се озовете в тази зала. Всеки четвърти ден стените на залата пламват в синкав пламък, който не може да изгори и запали нищо. Тези стени запазват това, що е в залата хиляди години. Когато стените пламтят, в тази зала не е добре да бъде човек, защото ще изпадне в транс, при което може да получи нервно разтройство. Хората, изпаднали в транс стават гадатели и предричат онова, що става на стотици хиляди мили от тях. Но други биват зле и по-добре да не са живи. Пророците могат да предвидят бедствия за една луна напред, всичко е трудно да се опише, но трябва да кажа, че само когато изпиете... пред грамадната мраморна... чаша... ще можете да продължите. Трябва да ви кажа и това, че човек влязъл през мраморната врата на зала І не може да се върне обратно и излезе. Трябва да продължи и при опастност да излезе от колона ІV в зала ІV.Зала VІ на златните монети и скъпоценни камъни. Тази зала е най-малка и няма да ви смае от начало. Но, забележете, че стените не са като стените на другите зали. Грамадни рисунки от камъни са храма на Бога лечител и храм на Слънцето. Всички видове, големи и малки, златни и сребърни монети, са подредени в сандъци. Всички видове големи скъпоценни камъни ще видите по стените в залата. Сандъците в северния край са пълни с монети, а гравираните 7 сандъка на средата на залата, са пълни с безценни камъни от цял свят. За да излезете от тази зала, е нужно да стъпите на двете плочи от лявата страна на залата. Едната плоча е бяла, а другата - червена. Така ще слезете в последната зала на музея - VІІ.Смесената - назована е така, защото който влезе, ще види всичко онова, което е видял в предните зали, но в огромен брой. Залата е най-голяма. Влизайки в нея, първото нещо, което ще видите е сливането на много цветове мрамор като сияние. Нужно е да бъдат запалени всички фосфорни факли. Прекрасното съчетание на мрамора ще ви смае и удиви. На средата на залата ще видите мраморни колони от различни цветове и в средата саркофаг. На престол е основателя на музея, най-виден управител от рода Стелноволисконтевен - род Римски, що са открили златната планина край латинското море. Той е балсамиран в нормалния си вид и размери. Не е нужно да разказвам какво ще видите в този зала, а ще кажа онова, което трябва да знаете. Предметите са пръснати в приятен вид в цялата зала. Онова, което не сте видели в предишните зали, ще видите тук и ще ви смае. Южният край на залата е облицован с чист бял мрамор. Няколко човешки фигури и много на животни са подредени една до друга. На тавана фигурите менят постоянно цветовете си, всяка поотделно и не в определено време. Получава се неповторима гледка. Колкото интересна, толкова и страшна е източната част на залата с птицата от чисто злато, голяма около 5 разкрача. Западната страна на залата е с изковани златни изделия. Там е коритото с жива вода. Единствена по рода си тази вода е чудотворна., както ще прочетеш в описанието. Една глътка от тази вода може да спаси човек, на когото предстои да се прости с живота. Но ако е писано, нищо не може да го върне. От западната част на залата ще имате нужда. Изходът на музея е там. на стената има картина 3,5 на 2,5 разкрача. Натиснете долния ляв ъгъл на картината и ще се отвори. Щом излезете, пак ще се затвори. Точното описание на входовете на Великия римски музей откъм планината е както го описах в началото и се намира на белия камък. Важно е да се знае, че всичко това е направено така, че има голяма опастност при отварянето на този вход да се получи страшно срутване, защото е засипан с камъни. Трябва първо да се махнат, за да се стигне да дупката отгоре. При отваряне откъм дупката, която води до червената врата, при махането на камъните, земята, струпана отгоре, ще се срути, което ще доведе до смъртта на онези, които ще работят там. Добри хора, когато решите да отворите входа на Великия Римски музей, мислете и молете Бога за закрила!"Съкровища на Римската империя лежат в полите на Витоша
Иманяр дава милиони на партийна каса
Тодор Шойков чака комисия, за да покаже входа на пещерата

"Ако ми помогнете да разкрием римското съкровище на Витоша, в партийната каса ще влязат милиони - това предложение получих от наш симпатизант от старозагорското село Търничане, да речем с инициали Т. Ш.", огласи неотдавна лидерът на БСП Сергей Станишев в "Шоуто на Слави". Закачката с тайнствения иманяр бе шеговит отговор на въпроса как се финансира партията. Оказа се обаче, че въпросният Т. Ш. съществува съвсем реално и е отправил офертата си също толкова сериозно.

Тодор Шойков е на 78 години, учител пенсионер. По волята на съдбата от година и нещо живее в дома за стари хора в село Търничане, община Павел баня. И бомбардира с писма целия елит на държавата с молба да разкрият въпросното имане. "Писал съм по три пъти на президента, премиера, председателя на Народното събрание, на шефовете на всички парламентарни комисии, депутати - общо на около 40 души", пояснява дядо Тодор. Освен тв закачката на Сергей Станишев му отговорил още един депутат, шеф на комисия, че е получил писмото и го препратил "по инстанциите за решение". Обиденият Шойков за нищо на света не желае дори да спомене неговото име. "Аз не искам това богатство за себе си, а за народа", недоумява той защо държавните мъже мълчат. Не може да повярва, че те приемат несериозно неговата тайна за римското съкровище. "Нека да ми напишат, че това са измислици, фантасмагории, ама не смеят", не се предава Шойков. За него самия няма никакво съмнение, че съкровищата на Римската империя лежат в полите на Витоша. Тодор тръгва подир легендата за това несметно богатство още като студент в Софийския университет в края на 50-те години през миналия век. Като сега си спомня онази паметна утрин, когато с един приятел на баща му, хамалина Али, влизат в тогавашното кафене "Будапеща". Съвсем случайно стават свидетели на ожесточен спор между софийски иманяри къде точно се намира римското съкровище. От този миг всяка събота и неделя Тодор поема към Витоша. В началото търси само по онези места, които е чул от иманярите. След това започва да издирва тайнствената пещера в различни книги и публикации, прави справка и с източници в библиотеката, в Държавния архив. След дипломирането си като филолог в университета Шойков учителства известно време в Николаево и Пчелиново, Старозагорско. Но след това пак поема към София, за да е по-близо до целта на живота си. За да вземе софийско жителство, започва работа като огняр в "Кремиковци". И отново подновява експедициите до Витоша, която крие съкровищата на Рим. "Открих входа на пещерата след цели 30 години търсене в планината", казва Тодор и сякаш се връща в оня паметен миг. Като всеки иманяр оттук нататък той става все по-неразговорлив и тайнствен. Споменава, че пещерата е на 250 м под земята, има няколко входа, всички затворени или затрупани незабележимо със скали, пръст или камъни. "Тук са скрити богатствата на цялата Римска империя, не за милиони, за милиарди става дума", разпалва се бай Тодор и подава като доказателство публикация в столичен вестник. Тя пък била преписана дума по дума от настолната книга на иманярите "Скритите богатства на България". Според всички тези източници става дума за огромен римски музей под земята с няколко зали. В едната били събрани стотици мумифицирани трупове и животни. Другата била пълна със златни монети и скъпоценни камъни, общо седем гравирани сандъка. В третата - мраморната, имало цели скулптурни фигури, като Жар-птицата - от чисто злато. В тази зала се намирало и коритото с жива вода, една глътка от нея дарявала вечен живот. "Искам държавниците да излъчат комисия, на която публично ще обявя входа за пещерата на римското съкровище", настоява бай Тодор. И скромно добавя, че за себе си иска само 25% от стойността на имането. Няма представа колко пари ще бъдат това, но още отсега е решил, че ще дари на 20 сиромаси по 100 000 лв. Синът му и дъщеря му не са сред тях. "Продадох си апартамента в София и им дадох по 12 500 лв., за да свърша в старчески дом", казва натъжен бай Тодор и се заслушва. Отвън църковната камбана биеше на умряло. Търничанка, която живеела в Пловдив при сина си, починала, рече новодошъл в кафенето. Решили да ударят камбаната, за да се простят с нея съселяните й. "Отървала се е горката", завидя й дядо Тодор. Човекът, който смята, че е открил имането на една империя. Матей БОНЕВ