Може ли тук на Витоша да се намира едно от чудесата на света? Какво е общото между морените и движението на слънцето?

Морените на Накев камък, Острица и Златните мостове са мегалитни светилища на траките

Не случайно публикуваме това откритие, което стана известно преди повече от два месеца, точно сега - непосредствено сред Коледа или дните на зимното слънцестоене. Всяка година на 22 декември слънцето достига най-ниската си траектория спрямо южния хоризонт, стои на това ниво в продължение на три дни и след това започва да се "въздига". В днешно време и децата в първи клас вече знаят, че не слънцето се върти около земята, а тя около него, но едва ли всички ние сме достатъчно наясно колко навътре в астрономията са били древните траки, особено тези населяващи нашите земи в района на Югозападна Витоша, на селата Кладница, Рударци, Мърчаево и Владая.

За да сме още по-убедени в магическото въздействие на последното слънцестоене, ще добавим, че то съвпадна и с пълнолуние. Сутрин се будехме от лъчите на слънцето прохождащо иззад величествения връх Селимица, а вечер иззад същото било изгряваше напълно кръглата луна. За хората, които са следили внимателно и световните новини от тези дни, изпъква и друго съвпадение - слънчево затъмнение на 21 декември. От другата страна на земята жителите на нашата планета в Северна и Южна Амелика можеха да наблюдават как луната застава между земята и слънцето и така го закрива за няколко часа. Подобно съвпадение между зимно слънцестоене и слънчево затъмнение е имало чак едва през 17 век преди 350 години.

И доколкото днес за нас това е една недотам значима атракция, далеч по-малко забавна от зрелищните специални ефекти, които ежедневно гледаме по филмите, то за древните траки, нашите предшественици, божествената роля на слънцето е осмисляла почти всичко което правят и не в рамките само на един живот, а на цели поколения. Огромно значение за тях също са имали обредните светилища изграждани от огромни каменни блокове, наричани от археолозите с научното название мегалити. За разлика от естествените скали, мегалитите са поставени, изсечени и подредени от хората с цел изграждане на сгради, монументи, светилища. Учените отдавна ги свързват с местоположението на слънцето и звездите. Делят ги на менхири, долмени и кромлехи. Най-известният кромлех в света е Соунхендж. Повечето от тях са изграждани няколко хилядолетия преди новата ера и под въздействието на атмосферните условия, корозията, човешките действия много от тях са разрушени, повредени или неразпознаваеми с просто око. Такива ли са морените?

Пригответе се да надникнем в тайнствата на древните от юго-западните склонове на Витоша с помощта на изследователя Георги Велев. Би било лесно да го наречем просто писател или литературен критик, или учител по литература. Той е автор на книгата "Непрочетената "Илиада" - анализ на едноименната древна поема. Привидно, за да разгадаеш уникалността на морените, е необходимо да имаш познания не само по геология, но и по история, археология, физика, геофизика, астрономия. Но въпреки че "Илиада" е художествено произведение, създателят на теорията, че така наречените морени са мегалити, е достигнал до познанието на древните за звездите и слънцето чрез научна работа върху този литературен проект. Пътят до комбинирането на тези знания минава през литературата. Откритията му са останали в сянка за традиционната наука векове наред заради рутината и инерцията на мисленето.

Основното откритие на Велев е, че една от най-древните писмени творби съдържа закодирани и явни знанията на древните за наука и философия. Мисията на „Илиадата” е била да събере на едно място познанията на древния свят. Трябва да гледаме на нея като на своеобразна „Енциклопедия на древността”. Текстът е използвал всички достижения на Египет и Вавилон, на елини и траки. Достигналият до нас днес текст на „Илиада” всъщност не е написан от Омир. Той е бил легендарна фигура или пък създал епос, който е пресътворен в Александрийската библиотека от александрийските учени под покровителството на династията на Птолемеите, за да отговаря на философските възгледи на Аристотел.

Прочутата Александрия е създадена по идея на Аристотел от наследници на неговия ученик Александър Македонски, за да се издигне град, посветен изцяло на науката. Там не само са пренаписани „Илиада” и „Одисея”, но възниква и християнството, което също следва философията на Аристотел. Древногръцкият философ е вплел в християнството идеята за трите превъплъщения на Бога, която е развита и от неговия учител Платон.

Велев открива, че поемата съдържа мъдростта на учените и философите за слънцето и звездите. Лятното и зимното слънцестоене (Еньовден и Коледа), заедно с пролетното и есенното равноденствие са дати в годината, които са имали култово значение в древността и са намерили своето почетно място в "Илиада". Това повежда нашия учен в изучаването на тракийските мегалитни светилища. В послеслова на книгата му "Непрочетената "Илиада" той споделя своите открития и теории за няколко мегалитни светилища на траките. Всички те се стремят да "улавят" слънчевите лъчи в двете двойки кардинални астрономични моменти - равноденствия и слънцестояния, защото са давали безпогрешни ориентири за сезонния ход на най-важното за хората светило. Много са местата на територията на България и балканския полуостров с мегалитен произход, по-известните от тях, които се посочват в "Непрочетената "Илиада" са:
 - Морените на Витоша
 - Тепета в Пловдив
 - Сините камъни в Сливен
 - Побитите камъни във Варненско
 - Белоградчишките скали
 - Слънчевата врата на Богинята край Бузовград (Казанлъшко)
 - Метеора в Гърция

Витошката мегалитна композиция
Витошката мегалитна композиция е чудовищно сложна поради съвършената точност в отбелязването на отделните моменти в движението както на Слънцето, така и на планетите от Слънчевата система, а и на звездите, смята авторът. Всички "каменни реки" според него са свързани в мегакомплекс, обхващащ източната и западната част на Витоша. Ориентацията на гигантската източна мегалитна конфигурация над Бистришкото бранище пряко кореспондира с подредбата на мегалитните лъчове над Златните мостове. Обяснението на всичко това произтича от обожествяването на Слънцето от траките.

Като потвърждение за съзнателното човешко композиране на "морените" той определя разполагането им на места, където се открива дълбока пространствена перспектива. Вгледаме ли се внимателно в картата на Витоша, прави впечатление, че така наречените "каменни реки" стриктно фиксират азимутите на движението на Слънцето, пише авторът. Мегалитните вериги по западния край на тази планина са разположени по начин, който да проследява движението му в двойките кардинални астрономични моменти - равноденствия (пролетно и есенно) и слънцестояния (зимно и лятно). В книгата е обърнато внимание на обстоятелството, че именно в тази част на Витоша скалните редици са ограничени между Накев камък и Златните мостове - две местности, които фиксират крайните точки в движението на Слънцето. В деня на лятното слънцестоене то изгрява над мегалитите по Накев камък и залязва по северозападния склон на каменната редица на Златните мостове. А пък в деня на зимното слънцестоене светилото изгрява над югоизточната страна на Златните мостове и залязва над Накев камък. По средата се намира мегалитният комплекс по река Рударщица, изследван и фотографиран от Георги Велев при равноденствията през настоящата година. В подножието на връх Острица, в глъбината на един от огромните блокове, над специално кантирана с двусантиметрова лента ниша, точно по залез на 20 март 2010 г. просветлява пирамида с височина метър.

Как на фона на известните в древността гигантски планини една нищо и никаква Витоша е била спомената от антични автори като философа Аристотел, историка Тукидид и трагика Софокъл. Тя е вълшебна планина, която денем искри като изкусно шлифован диамант под лъчите на Слънцето, а нощем "улавя" светлината на Луната и звездите. Не друг от многото масиви, опасващи София, а именно Витоша е свещената за сардите планина, в която според запазените предания е закопано приказното им съкровище." Повече от сензационно е посочването на Витоша под името Скомбра в "Метеорологика" на Аристотел. Непосредствено преди това философът обозначава посоките на света чрез зимното и лятното слънцестоене, както и чрез равноденствието, белязани чрез местоположението на планините.

Безспорно Георги Велев е най-добрия познавач на "Илиада" в България и сред най-добрите в света. Тепърва предстои неговите открития за книгата да получат своя отклик в средите на световните учени в тази сфера. От нас очаквайте специално интервю с него, в което той ще разкаже за конкретните си наблюдения около Накев камък, морените на река Рударщица и Златните мостове.

Още статии и за отркритията на Велев и за "Непрочетената Илиада" можете да видите тук:

• Защо дори Аристотел и Софокъл споменават Витоша
• Каменните реки на Витоша – паметник на древните траки
• Кой пресътвори "Илиада"?
• Купи "Непрочетената Илиада"
• Траките обезсмъртявали своя владетел с мегалитни паметници
• Телевизионно интервю БНТ
• Побитите камъни – човешко дело, не природен феномен?
• Българският текст на Илиада
• Георги Велев при Ути Бъчваров
• Фейсбук група "Непрочетената "Илиада" (директен контакт с изследователя и последователите му)
• Интервю с автора в предавнето Библиотеката по БНТ

Разбира се има скептици, които с рутинен присмех са готови да заклеймят теорията на Велев като налудничава. Ако вие сте един от тях, прочетете внимателно детаилните задълбочени аргументи и доказателства, приложени към всяка от неговите тези в книгата му "Непрочетената "Илиада".

Книгата може да бъде закупена от тук: ЗАЯВИ!

Още магалитни комплекси:

Светилище край Гърмен с големи каменни човешки глави

Белинташ

Метеора Гърция

Местоположение