Отец Рафаил: Прошка се иска в мълчание, вестник "Торнадо"
Нашият йеромонах Рафаил просвещава българите за прошката и покаянието от страниците на утрешния вестник "Торнадо" в интервю озаглавено "Прошката и покаянието са начало на всеки живот. Бог не е средство, а цел, пред него и мъртви и живи са равни"
"Решението да дадем прошка е може би първата победа, която постигаме над себе си." - тези думи, изречени от послушника на кладнешкия манастир "Св. Никилай Мириклийски Чудотворец" в момент на дълбок размисъл и спотаен гняв от нещастието, което се случи само преди четири дни, звучат като изпитание за душите ни и за вътрешната ни борба между гнева и примирението.
За пореден път имаме повод да се убедим, че свещениците отец Илия и йеромонах Рафаил, които са избрани да се грижат за енорията на Кладница и Рударци, са не просто попове, заемащи длъжност по служба. За пореден път се убеждаваме във високата интелигентност и ерудиция, с които те разполагат. Не веднъж, както тук в сайтовете на Кладница и Рударци, така и в различни изяви в националните телевизии, сме чели и слушали отец Илия да изказва своето мнение за процеси и събития в нашата немалка общност. В моменти в навечерието на християнски празници или по повод на актуални събития, сме получавали от него ясни и дълбоко осмислени обяснения за живота, морала и смисъла на църковните дейности.
Просвещението в основите на православието днес отново продължи наскоро ръкоположеният в чин йеромонах, послушникът на нашия манастир, човекът, когото най-често можете да срещнете там - Рафаил. В наподобяваща интервю статия на Екатерина Пеатрова във в. "Торнадо" отецът е обяснил в стилистиката на църковната реч, но напълно разбираемо и ясно за обикновения читател, каква е същността и смисъла на наближаващия църковен празник Неделя Сиропустна, народно известен като Прошка или Сирни заговезни. Високо признание за неговите много добри познания в християнското учение е че е поканен да обясни това на цялата общественост в България през един сравнително доста популярен седмичнис, какъвто е "Торнадо".
Йеромонах Рафаил е завършил Богословския факултет на Софийския университет през 1996 г., а през 2008 г. е постриган за монах в семинарския манастир "Св. Йоан Рилски" и отива на послушание в Чипровската света обител "Св. Йоан Рилски". С благословение на негово светейшество преминава в Софийската епархия и е на послушание в манастира "Св. Николай Мириклийски Чудотворец". В чин йеромонах е въведен на 17 октомври миналата година.
В статията отецът ни запознава с това, че прошката е базисна за християнството, а покаянието за религията ни. Тя е начало не само на Великия пост, но и на всяко обществено благослужение. Винаги преди да пристъпи към богослужение, свещеникът изпросва прошка. Прошката и покаянието са начало на всеки живот и на всеки акт в църквата. Както се казва в Евангелието: "Ако от сърце не простите на човеците съгрешението им, и небесният ваш Отец няма да прости вашето". Великият пост започва с Неделя Сиропустна, взаимното опрощение и завършва с Пасха, с празника на възкресението. Постът ни дава смирение и чрез въздържание се пречистват душите ни. Решението да дадем прошка е може би първата победа, която постигаме над себе си. Задушница също е ден на примирение. Тогава ние се примиряваме с тези, които са отминали от този свят и молим Бога за примирението им с Него. Ние казваме: "Бог да те прости".
Между това да поискаш прошка и да простиш според него има връзка - едното следва другото. Би било абсурдно да поискаш прошка, ако не си готов да простиш. И не може да простиш, без да имаш съзнанието, че ти също би трябвало да поискаш прошка. А какво означава покаянието? Както се казва в езика - това означава "да няма какво да кажеш". Когато някой човек е извършил нещо, за което много съжалява, обикновено казва: "Съжалявам, няма какво да кажа". В този смисъл прошката се иска в мълчание. Човек би желал това, което е извършил, да не се беше случвало."
Друг въпрос, върху който той разсъждава в интервюто е за отчуждението на хората от църквата. Според него основното е липсата на смирение. Може би, защото се чувстваме все по-самодостатъчни в един свят изпълнен с илюзорни патерици. По негови наблюдения за мнозина, които се декларират като вярващи, Бог всъщност от богоцел се е превърнал в богосредство - средство за телесно здраве, за добра печалба, въобще за земен успех.
Цялото интервю с йеромонах Рафаил можете да прочетете още утре в деня на националния празник 3ти Март в новия брой на в. "Торнадо".
Източник: Интервю на Екатерина Петрова, в. "Торнадо", стр. 55, брой 9 (14), Година II, 3-11 Март, 2011 г.
Местоположение
Bulgaria
42° 34' 8.2704" N, 23° 11' 43.2096" E
Националният ни празник
Честит Национален празник на всички ни братя и сестри! Нека на този ден да не празнуваме по обичайния "български" начин на маса и в самозабрава, а да се обърнем 133 години назад и да отдадем заслуженото уважение на нашите предци, които с цената на живота си са отстоявали своята вяра и националност! Да погледнем с надежда напред и с увереност да се обърнем към Госрпода с думите, изписани на офицерските саби на дедите ни: "С нами Бог"! Защото тя е нашата родина и очаква от нас достойно отношение. Да си спомним също и думите на друг един българин Митрополит Климент Търновси (Васил Друмев): "Има Православие - има български народ! Няма Православие - няма български народ!"
отец Илия
По повод публикацията на негово всепреподобие иеромонах Рафаил искам да споделя, че той тепърва ще ви радва с отечески наставления в които ви призовавам да се вслушвате за да имате духовна полза. И още нещо, което е много важно! Отец Рафаил не е послушник и с неговото пребиваване в манастира обителта вече е действащ мъжки манастир, а в най-близко бъдеще тя ще си има и игумен в лицето на негово всепреподобие. Отдавайте му тази чест по достойнство.
Манастирът вече е действащ!
Това е много добра новина, Отче. От времето на Баба Павла манастирът беше загубил много от притегателната си сила и удобствата създадени за посетителите. Новинана, че вече ще има и постоянен игумен - Рафаил, е равносилна на възраждане на на един храм, който е бил люлката на историята в Югозападна Витоша десетки векове назад. Достатъчно е да си припомним за Св. Иван Рилски, който е пребивавал тук в манастира, за ролята на тази обител по време на турското робство, за клането извършено близо до него на плачи камък и за възрожденеца Спас Бурнов, който го съгражда отново.
Пожелавам на вас, свещенослужителите, възроденият манастир да спомогне за укрепването на вярата у местните хора, да бъде мястото за спасение и опрощение, което те наистина да започнат да търсят. Пожелавам също и да се увеличи значително поклоническия туризъм в този район на Витоша - нещо важно както за духовните цели, така и за материалното благосъстояние, дълбоко свързано с развитието на туризма тук.
Надявам се, също, подкрепата си за манастира да дадат не само от Църквата, но и от Общината, Министерство на Културата, Националния институт за паметниците на културата, и не само от държавните институции, но и местните жители в качеството им на дарители.
Честит национален празник на всички българи! Наистина, нека днес да си припомним колко важна е била ролята на православието, за да запазят нашите деди българщината цели 500 години.
Станко Йорданов