Южните склонове на планината предлагат отлични условия за туризъм през уикенда

Чуйпетлово - райското кътче на Витоша

Минерални басейни очакват посетители в Рударци

България дължи много на Витоша, където се е родило нашето туристическо движение. Въпреки това и днес южните склонове на планината, или обратната на София нейна страна, са познати почти колкото обратната страна на Луната. Нека отидем там, за да се уверим, че освен за "пенсионерски" Витоша предлага отлични възможности за практикуването и на "приключенски" туризъм.

Сутринта рано сме в Княжево. Днес, както и в описанията отпреди 60 г., за там се тръгва "от величествената Съдебна палата", но не "с първия столичен трамвай - голям раздрънкан омнибус, каран от два дръгливи коня..." По онова време Княжево се е казвало Бали ефенди - по името на известния мюсюлмански светия от ХVI в. Неговият гроб е в двора на княжевската черква "Св. Илия". Патронният й празник Илинден се празнува всяка година общо от българи и турци. Циганите също почитат светеца и го наричат "наш паша". Тогава стълпотворението е неописуемо. От Княжево до балнеоложкия курорт село Рударци може да се отиде с автобус. Там има минерални басейни с температура на водата 28,9 градуса. Като продължим по шосето, стигаме близкото село Кладница, разположено върху двата бряга на река Танчовица. От него във всички посоки се откриват прекрасни гледки към Люлин, Голо бърдо и снежните върхове на Рила. Източно над селото, върху тесен скалист хребет между потоците Зла река и Вировете, в широколистна гора е скрит кладнишкият манастир "Свети Николай". Той е бил част от някогашната Софийска Света гора. Предполага се, че е основан през ХIV в. Еднокорабната манастирска църквица била възстановена по-късно със средства на Спас Будинов, който заради това бил съсечен в нея от турците. Изографисал я през 1855 г. самоковецът Константин Гюров. Днес този манастир е в незавидно състояние, а само до средата на миналия век заедно с Драгалевския е бил любимо място за излет и поклонение. Над манастирската сграда има останки от стара крепост. Наблизо е хижа "Смилица", където може да се пренощува. Да поемем означения със зелена маркировка път, пресичащ една от най-красивите реки на Витоша - Матница, за чаровното селце Чуйпетлово. През тунел от дървета край пътя в далечината се вижда част от "Студена" - единственият язовир на Витоша, строен през 1950-1953 г. Целият път се минава за 3-4 часа, като пресичаме още няколко планински потока. От най-високата точка на този преход - седловината между върховете Кръста (1562 м) и Меча могила (1419 м), се открива красива панорама към долината на Струма и върховете около Черни връх. Стръмно спускане отвежда в центъра на село Чуйпетлово. Едно отклонение по изминатия път може да ни отведе до необикновения извор Живата вода. Пътешественикът Евлия челеби през ХVII в. го нарекъл "чешмата на щастието", защото имало поверие, че той давал вода само на праведните, а на грешниците отказвал. Всъщност Живата вода е една сложна система от подземни кухини, които постепенно за пет минути се изпълват с вода, която после са излива навън за около една. Поставянето на един грозен чучур с форма на крокодилска глава и последвалото безсмислено каптиране на извора обаче не са допринесли за този уникален природен феномен. До Живата вода най-лесно се достига само за час от село Боснек по коларския път по малката долина на р. Добри дол, десен приток на Струма. Изворът е разположен на малка полянка в горната й част. Чуйпетлово е най-високото село на Витоша. Основано е преди 350 г. от избягало през турско време население от равнината. Било така скрито, че пътниците се ориентирали за местоположението му само по кукуригането на петлите. Шосе до него стигна чак през 1972 г., а електричество... 5 г. по-късно. Селото е отличен подстъп към Черни връх, но пътеките са обрасли и е нужен опитен водач. Първоначално се тръгва по черния път за с. Ярлово и след 20 минути се достига местността Грамадаците. За съжаление този феномен е непознат на местното население. Това е едно от най-загадъчните места на Витоша. Представете си огромна река с планини от нестабилни камъни, не съвсем безопасни за движение. Учените спорят дали те са се образували от някогашни ледници, или пък са изкопани при рудодобива в планината в продължение на векове. Известно е, че традицията на рударския занаят по Витоша съществува още от древността. Когато подминем Грамадаците и се изкачим почти без пътека до края на гората, достигаме Големия рид. Той се спуска от връх Ярловски купен (2173 м). Пред очите ни се открива красива гледка към р. Палакария, или нашенския Клондайк. Като всички Южновитошки реки и тази е богата на злато. То се добива и днес чрез промиване по най-допотопен начин от ентусиасти. Нагоре към върха на Витоша се върви по наклонена и ухаеща на цветя поляна. Тя постепенно набира височина към връх Скопарник (2226 м). Оттам се продължава за Черни връх. Общо от Чуйпетлово денивелацията е 1100 м. Цялото разстоянието се изминава за 4-5 ч здраво ходене. Друг, значително по-удобен път за Черни връх, е като се тръгне към извора на най-високия приток на Струма - Върла, при Сухото езеро, но движението натам е забранено, защото районът е вододаен.

Николай Генов

Източник: в. Стандарт