История

Дълги години в нашата историческа наука шества тезата, че българите са малко номадско племе от тюркски произход, появило се на историческата сцена след смъртта на Атила (453 г.). В края на шести век то попада под тюркска зависимост (ако сме тюрки – как попадаме под тюркска зависимост?), от която го освобождава кана субиги – Кубрат и създава държава. Според официалната историография тя представлява племенен съюз, просъществувал има-няма, малко повече от тридесет години. От друга страна, незнайно защо, недотам обичащите ни византийци нарекли този съюз Стара велика България. В края на седми век император Константин Погонат, едва успял да разбие арабите при Константинопол, потеглил начело на петдесет хилядна армия към делтата на р.Дунав, срещу “неголямата” войска на Аспарух. Там в продължение на няколко дни той не посмял да я нападне и се отправил към Несебър. Армията му пък била преследвана и избивана от “немногобройните” българи, яздещи дребни кончета от устието на р.Дунав до Варна. Не минали век-два и българите изчезнали сред славянското море.

Упоеният от подобни “исторически прозрения” днешен българин, изпада в недоумение, когато чуе твърдения, като това на покойния френски президент Франсоа Митеран, че “българският народ е един от създателите на цивилизацията на нашата планета” или на американския професор Норман Дейвис, че българите стоят “в ядрото на европейската цивилизация”.

Ако обаче надникнем в историческите извори от древността и средновековието, както и осланяйки се на последните археологични открития, ще видим, че българите са един от най-древните народи на земята. Притежавали са богати познания в областта на астрономията, строителството, земеделието, имали са своя писменост. Едно от най-големите им достойнства е, че навсякъде, където са спирали, са създавали държави със свое специфично устройство, с добре подредена административна и военна структура, и със съответните титли.

Какво казват летописите на Волжка България

През последните десетина години стана възможен достъпът до хрониките на волжките българи. Най-интересна информация откриваме в “Книга за хуните”, написана от Кул Гали (XII век) и в историческия сборник “Джагфар тарихъ”, съставен от Бахши Иман (1680г.).

Според Кул Гали преди 35 хиляди години древните предци на българите населявали

Искрено се радвам и се възхищавам, че млади хора като вас излязоха от стереотипа на своите връстници и през августовските жеги не бяха пред компютрите в т.нар. социални мрежи или на плажа на морето, а бяха именно тук, на тази археологическа експедиция, за да възстановят нови детайли от историческото минало на нашия град. Благодаря ви затова, че направихте града ни по-колоритен, надявам се сред вас да бъдат достойните наследници на проф. Георги Китов и проф. Рашо Рашев. Надявам се също, че със силното лоби, което имате в лицето на президента Георги Първанов, на историка и министър проф. Божидар Димитров, на културния министър Вежди Рашидов, ще се намерят нови програми за насърчаване на вашата дейност. Не губете ентусиазма си!

Кладнинчани се стягат за събор в неделя. Още от петък се разпъват шатри, а хладилниците се пълнят с храна и напитки. Съборът се празнува по традиция в предпоследната неделя на месец август, съобщи за сайта „За Перник” кметът на Кладница Красимир Трайков.  Празникът на селото е тръгнал от християнския празник Преображение, който се чествал на 6 август. По-късно обаче

За съжаление, Кладнишкия манастир не разполага със запазено книжовно наследство. А от най-съвременната му исторя, на която сме свидетели и ще разкажем като очевидци, би могло да се очаква, че ще научим твърде малко конкретни и неоспорими неща за неговото възникване, развитие и духовна роля.

Правят паметен обелиск на видния туристически деятел от австрийски произход инж.Хелмут Брокс, работил дълги години като минен инжинер в Перник. Барелефът ще бъде монтиран на сградата на бившата Минна спасителна служба в Перник, сега частна собственост (в близост до магазин БИЛЛА в града). Идеята е на граждански инициативен комитет, председателстван от Симеон Георгиев, общественик и бивш директор на Мини Перник и ТЕЦ „Република". Инициативата обединява минни специалисти, туристически деятели, общественици. Подготвя се тържествено отбелязване на на 40-годишнината от смъртта на Хелмут Брокс. Барелефът е възложен на скулптора Радослав Симеонов. Средствата за изработването му и за други инициативи по честването се набират чрез

Светата обител била възстановена по Божия повеля, пратена в 1830 г. като сън на Спас Бурнов от Мърчаево

Кладнишкият манастир "Свети Николай Мирликийски Чудотворец" се намира на 30 километра от София в западния склон на Витоша. Извисява се малко над село Кладница, на едно възвишение между две реки на около 1200 метра надморска височина. На запад от двора на манастира се разкрива прекрасна гледка към цялото Пернишко поле.

ТРЕТИ МАРТ 1878 година Освобождението на България от турско робство

Една от най-светлите дати в новата българска история

До нея се стига след войната между Русия и Турция от 1877-1878, довела до освобождаването на по-голямата част от българския народ от османско иго и до възстановяването на българската държава. Предизвикана от подема на националноосвободителните движения на Балканите

Местността Сухото езеро носи това име неслучайно. "Със сигурност може да се твърди за съществуването на две от тях - Големио езер (днес местността Сухото езеро) и Малио езер (по на запад). За нуждите на процъфтяващата тогава железодобивна промишленост са били изградени съоръжения за повдигане на нивото им. След време те са били занемарени и разрушавайки ги с времето, водата в езерата изтекла. Преди години бе създаден проект за възстановяването на по- голямото езеро, но днес той е изоставен.", твърдят изслудованелски източници.

• Прочетете повече
• Изпрати на приятел